Антоний Димов представи стихосбирката си „Есхатологии“

В книгата съм събрал творби от последните шест-седем години, но основно провокирани от войната в Украйна, доминират текстове, които са писани последните две-три години, каза в интервю за БТА авторът на стихосбирката „Есхатологии“ Антоний Димов. Авторът, който е и кореспондент на БТА в Шумен, тази вечер представи книгата си в културен център „Светофар“  в София. 
„Есхатологии“ е шестата книга от Антоний Димов, издадена след „Съвсем“, „Вестибулария“, „е_ЛИПСА“, „Наръчник за творческо писане. Самоутвърждаване и птицевъдство“ и „Дивергенции“.
Две са нещата, които провокираха у мен реакция – изолацията по време на КОВИД пандемията и тази кървава война, която поставя под въпрос съществуването на Източна Европа, на украинския народ, на украинската идентичност, заяви Антоний Димов. 
Няма как да не реагираме, когато виждаме, че геноциди се вихрят и в новия ни 21-ви век. И като хора, като интелектуални същества, всички ние трябва да се чувстваме и отговорни, макар че не зависи пряко от нас, посочи авторът. 
Есхатологията е разказ за края на света, на съществуващото или някаква притча за това, което ни очаква, с обещание за край. Това е изход от времето, изход от света какъвто го познаваме. Всичко, което ни поставя на ръба в едни гранични ситуации донякъде е есхатологично по своя характер, обясни избора си на заглавие авторът. 
„Такава беше и пандемията, която ни каза „Край с възможността да бъдеш сред другите, край с възможността да бъдеш, където искаш, и тотален контрол върху тялото и свободата ти да се придвижваш. Войната е още по-тотален край, още по-тотално обезчовечаване“, каза Антоний Димов. 
„В поезията, която пиша, рядко чувствата са доминантни, по-скоро тук реакцията беше може би интелектуална, може би чисто хуманна и едва на второ място вече естетическа. Но ако трябва да отговоря кои са водещите емоции, които са ме водили и които може би ще бъдат разчетени от читателите, на първо място е страхът, защото книгата всъщност визира началото на нещата, тази ескалация на насилие, масовите гробове, страха от ядрен апокалипсис, който като че поутихва, когато вече войната, надяваме се, е в по-крайната си фаза, когато върви към разрешение някакво, надяваме се в полза на нападнатата страна“, коментира още авторът.
Но това е емоцията, която беше водеща тогава, наистина ужасът, че може би се завръща един тоталитаризъм, който ние помним като деца – хората от моето поколение, родителите ни са живели десетилетия във фалша на един съсипващ човека и обществото режим, посочи Антоний Димов.
По думите му книгата е и призив за това хората да бъдат граждани, да бъдат смели, да бъдат отговорни, да помагат, когато има нужда, и да бъдат солидарни с тези, които страдат и чийто живот е поставен под въпрос.  
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари