Атанас Далчев оставя дълбоки следи и като преводач, съставител на антология на световната поезия за морето

„Дълбоките следи“ на Атанас Далчев като преводач бяха изследвани при разговор за поета в Националния пресклуб на БТА във Варна. Той се състоя в рамките на представянето на новия брой на списание ЛИК чрез видеовръзка с пресклубовете на БТА в страната и в чужбина. Изданието този месец е посветено на Атанас Далчев, от чието рождение се навършиха 120 години.
През 1971 г. в Държавно издателство „Варна“, чийто редактор е Петър Алипиев, излиза антология на световната поезия за морето със съставители Атанас Далчев и Александър Муратов, които са и преводачи на голяма част от творбите в книгата, озаглавена „Винаги море ще има“, припомни главният библиотекар в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ Кристиана Димчева. 
Тя показа писмо на Далчев до Петър Алипиев, в което става дума за антологията, от 3 октомври 1970 г. В него преводачът успокоява издателя, че ръкописът е почти готов и в края на месеца ще бъде изпратен във Варна – пет месеца преди определения срок. „Когато излезе от печат, можете спокойно да празнувате Празника на поезията“, пише Далчев. Той обаче добавя и някои размисли относно труда на преводача. „Знай, мили, че от превода няма никаква прокопсия. Работиш пет-шест месеца, а от хонорара не можеш да проживееш и два. Остави, че хонорарът е извънредно нисък, но от него ти вземат данък, плащаш писането на машинописката – два пъти, 2 на сто за Писателския съюз, едно и половина за самооблагане, общо данък 20 процента; прибави две преписвания на машинопис 25 процента, получаваш на ръка половината. Но какво да правя? Романи не мога да пиша. Стиховете, и да мога да ги пиша, не ми носят пари, а само огорчения“. Това споделя Далчев в писмото, подписано с „Твой: бай Атанас“.
Година по-късно във Варна излиза и „Море, стихия, вечност. Антология на българската поезия за морето”, на която са съставители Петър Алипиев и Андрей Германов. „Смятам, че сте си свършили работата много добре. Ех, разбира се, няма съвършена антология, тоест такава, която да задоволи всички вкусове и във този случай всички амбиции. Така че можете да очаквате „благословии“, но не от мене“, пише до Алипиев Далчев. 
Петър Алипиев признава Далчев за един от неговите учители в литературата, а няколкото писма, до които сме се докосвали, подготвяйки различни изложби за двамата поети, са ни убедили в дълбокото и топло отношение на „бай Атанас“, както Далчев се подписва, към колегата му, разказа Кристиана Димчева. 
Атанас Далчев е гостувал във Варна на 16 май 1926 г., съобщи още тя. За това пише варненският вестник „Време“. По покана на културно-просветното читалищно дружество тогава в града пристигат група писатели, между които д-р Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Светослав Минков, които дотогава са били членове на „Хиперион“, но вече се обособяват в литературния кръг „Стрелец“. Те устройват в зала „Съединение“ литературно четене на свои произведения. 
Няколко години по-късно, през 1930 г., отново във варненската преса, във вестник „Единство“, излиза статия, отразяваща новите времена в нашата литература и отношението към родното на кръга „Стрелец“ и там се вижда много модерен поглед на писателите в него, които заявяват, че желаят да бъдат български, но все пак и европейски творци, отбеляза Димчева. 
За антологията на световната поезия за морето двамата съставители в увода си казват, че са се стремили да представят морето с неговата красота и разнообразие, но и с мястото, което то има в живота и мислите на съвременния човек, затова са се ограничили с литература от XIX и XX век. При подбора на стихотворенията Далчев и Муратов искат да представят не само най-хубавото от морската поезия, но и да обхванат колкото се може по-широко тематично разнообразие, застъпено с флората и фауната, дъното и повърхността на морето, крайбрежията, пристанищата, фаровете, корабите, моряците и рибарите, пътуването и летуването на морския плаж. Същевременно търсят и това, което морето поражда у човека като родна или враждебна стихия, като символ, място на преживявания или като фон.
Материалът не е подреден тематично, за да няма еднообразие и защото понякога една творба се отнася за повече теми. Избрано е разделението по държави, защото то създава представа за поезията и психиката на даден народ, свързва се с историята и географията и прави от четенето едно приятно и поучително пътешествие, смятат те. Най-голямо място е дадено на поезията на големите народи – Англия, Франция, Русия, Италия, Испания, САЩ. По думите им липсата на източници на някои езици обяснява стесненото представяне на поезията на други народи. Родната ни лирика присъства с Иван Вазов, Кирил Христов, Пейо К. Яворов, Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Христо Радевски и Никола Вапцаров.
Далчев и Муратов подчертават, че антологията „Винаги море ще има“ не възпроизвежда никоя друга, издадена преди това. Повечето от половината от преводите са нови, защото намерените не са им се видели задоволителни. Те са предимно от оригиналния език, но са ползвани и подсрочници. Някъде са променени заглавия заради разнообразието, направени са съкращения, за които има бележки. Основна благодарност изказват на Руси Русев, който е направил почти изцяло подбора на текстовете от английски и американски автори. Сред преводачите на морската поезия са още Георги Мицков, Чило Шишманов, Григор Ленков, Пенчо Симов, Димитър Пантелеев, Андрей Германов, Лъчезар Станчев, Вътьо Раковски, Иван Давидков, Петър Алипиев, Георги Михайлов, Димитър Стефанов и други.
В заключение двамата съставители казват, че си дават сметка, че антологията не може да бъде пълна или съвършена и че „много бисери са останали несъгледани или недостигнати на дъното на морската поезия“, но се надяват други да ги извадят оттам и да обогатят колекцията.
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари