Повече от век след създаването си Народно читалище „Самообразование1894“ в разградското село Побит камък продължава да бъде културно-обществен център и пазител на българските традиции, обичаи и духовност. Тук от стари на млади се предават вековни занаяти, песни, приказки, поверия, съхранява се връзката с българските корени, каза в интервю за БТА секретарят на културната институция Росица Якимова.
Читалището в разградското село днес чества 130-годишнината от основаването си, като събитието ще бъде отбелязано с концерт-спектакъл. В празничната програма ще участват танцова група „5-я“ и вокална група „Вяра“ към местното читалище. Специален поздрав ще поднесат възпитаници на Музикалната школа „Илия Бърнев“ в Разград и Капанския ансамбъл. Жителите и гостите на селото ще имат възможността да разгледат и изложбата, експонирана във фоайето на читалището. В нея са показани снимки от дейността на читалищните дейци през годините, грамоти и плакети от различни участия в събори и фестивали. Събитията по повод юбилейната годишнина се организират от членовете на читалищното настоятелство, членове на читалището, ръководители и участници в самодейните групи.
Росица Якимова заяви, че читалището винаги е било единственото културно средище в Побит камък, което се грижи за разнообразяването на свободното време и културния живот на местните хора. „Горди сме от това, че успяваме до ден днешен да запазим действащо нашето читалище. През годините самодейността се е променяла в зависимост от ориентацията и възможността на самодейците, т.е от театрална, оркестрова, хорова, отново театрална, хорова и сега танцова, певческа и театрална“, каза секретарят на културната институция. Тя отбеляза, че през 50-те и 60-те години в Побит камък се е развивала богата самодейност. Имало е народен ансамбъл, хор, театрален колектив и всичко това е било заради големия брой жители на селото.
Читалището в Побит камък преживява сериозни превратности и бурни събития през годините, но запазва автентичността си
Якимова разказа, че читалището в Побит камък преживява сериозни превратности и бурни събития през годините, но запазва автентичността си. То е основано на първи октомври 1894 г. по инициатива на будния ентусиазиран млад местен учител Станчо Хаджи Иванов. Приема се да носи името „Самообразование”. „Животът и всестранната културно-просветна дейност на тоя скромен учител, работещ с възрожденски жар и днес будят чувства в нас, чувства на възхищение и преклонение“, посочи секретарят на културната институция. Тя отбеляза, че до обявяването на Балканската война читалищната дейност се характеризира с голяма активност и подчертан интерес от страна на населението. Второто десетилетие на ХХ век е черна страница за културно-просветната дейност в селото, но периодът на третото десетилетие се характеризира с подем. По думите на Герджикова наред със самодейността два пъти през годините читалищните сгради са претърпявали големи бедствия. През 1955 г. наводнение залива читалищната сграда и голяма част от книгите се оказват в тинята. Похабени са летописната и протоколната книги и читалището е лишено от важни исторически документи. През 2005 г. приземният етаж на новата сграда на читалището е наводнен от високите подпочвени води.
Най-ценното, с което се гордее читалището в Побит камък, е Етнографския комплекс
Като най-ценно, с което се гордее читалището в Побит камък, Росица Якимова определи Етнографския комплекс, който е към културната институция. Той включва три къщи от епохата на Възраждането с автентично за периода обзавеждане и възстановка на местни занаяти, и възможност за атрактивна анимация. Обектът е превърнат в привлекателна туристическа дестинация с възможност за включване в разнообразни туристически маршрути – селски туризъм, екотуризъм, културни маршрути от Черноморието и старите столици на България. „В комплекса провеждаме и вече традиционния събор „Събрало се е наше село“, който събира самодейци от областта и региона в края на август всяка година. Другото значимо събитие, чийто домакин е Етнографският комплекс, е Денят на готвача, по време на който готвим традиционни балканджийски гозби в стари медни съдове“, разказа Якимова. Тя отбеляза, че селото се гордее също с две значими събития с историческа стойност. Едното от тях е престоят на четата на Панайот Хитов, със знаменосец Васил Левски, през пролетта на 1867 г., в непосредствена близост до селото. „Минаването и отсядането на четата край Побит камък не е случайно, войводата е знаел, че тук живеят будни балканджии и е разчитал да получи подкрепление, храна и вода. С храна и вода, четата е била снабдена от жители на селото и преведена до железопътната линия Русе – Варна. Според запазени документи за историята на селото, четата е престояла там два дни“, разказа Якимова. Тя отбеляза, че през 1987 г. по повод 150-годишнината от рождението на великия българин в местността Николов геран е изградена „Алея 150 години Васил Левски”. По дължина от близо три километра на асфалтираната Алея са разположени и други каменни блокове, на които са изписани мисли за Левски и мисли от Левски, както и имената на четниците. Всяка година на 19 февруари жители и гости на селото почитат паметта на Апостола.
Второто събитие е преминаването на четата на Таньо войвода. Самодейният театрален колектив към читалището, съвместно със самодейци от други населени места всяка година на 31 май изнасят възстановка на залавянето на местен комита пред участниците в Националния поход по стъпките на Таньо войвода.
Читалището в Побит камък реализира богата културна дейност
Читалището в Побит камък реализира богата културна дейност. Ежегодно културните прояви и празници поддържат духовния живот в нашето населено място. Самодейците от читалището пресъздават народните обичаи и нагледно показват, че народните традиции и обичаи са живи и се предават от поколение на поколение, разказа Росица Якимова. Тя заяви, че малки и големи заедно готвят в различните кулинарни празници, като така се предават уменията от бабите към внуците. Сред новите инициативи секретарят на културната институция открои Коледния и Великденския базар, за които жители и гости на селото приготвят и продават ръчно изработени сувенири и домашно приготвени кулинарни изкушения, приходите от които се даряват за читалището и Етнографския комплекс, за извършване на нужни ремонтни дейности. По думите на секретаря на културната институция всички грамоти и плакети от участията на танцовата и вокалната групи, и групата за възстановки на характерни балканджийски обичаи, в различни събори и фестивали са значими отличия. „Предизвикателствата пред читалищното настоятелство са много. На дневен ред е желанието ни да оборудваме с необходимата техника кино салона, за да се изнасят концерти, да се канят гостуващи театрални постановки и прожектират филми“, каза Якимова. Тя обясни, че читалищните сгради са големи по площ, а това изисква огромни средства за поддръжка. По думите й липсата на такива средства възпрепятстват дейността им. „Вместо наличните средства да се влагат в самодейността – закупуване на необходими, нови сценични костюми за колективите, закупуване на необходима техника, средствата се отделят за неотложни ремонтни дейности по покривните конструкции и помещенията“, посочи секретарят на културната институция.
Росица Якимова изрази благодарността си към самодейците и всички, които се занимават с читалищно дело. Тя им пожела преди всичко да са здрави и все така всеотдайни, за да надграждат постигнатото в читалището и Етнографския комплекс.