Денят на Благата вест се счита за половин Великден, посочва д-р Ирина Димитрова от музей „Етър“

Рекламирай в beZpartien.bg

Денят на Благата вест се счита за половин Великден, посочва д-р Ирина Димитрова, главен уредник в отдел „Бит и поминък“ на Регионален етнографски музей на открито „Етър“.
„Вярва се, че светът и природата се събуждат, а изпод земята плъзват змиите и гущерите. За да не пакостят, хората обикалят дворовете си със запален конопен парцал, наричайки: „Ево! Азе като съм в доле, ти да си в поле. Като съм в поле, ти да си в доле“. В народната вяра змията е олицетворение на злото, затова най-важно на този ден е тя да бъде прогонена, което често пъти става с гюрултия от дрънчене на метални съдове. По някои места в България се приготвя лескова тояга, защото се смята, че леската е кръстник на змиите и те много се страхуват от нея. Затова рано сутрин, всеки, който се събуди, трябва да се хване за пръчката, за да избягат влечугите надалеч. Огньовете, запалени обредно от събрания в къщата боклук, се прескачат, а краката на скачащите нарочно се опърлят, за да не ги хапят змиите“, казва д-р Димитрова. 
Според нея, ако на този ден някой убие змия, откъсва ѝ главата, заравя я в земята със семенца от босилек, които като порастат имат магическа сила. С този босилек човек може да види дявола. С него лекува и болести. С много магически благодат е натоварен празникът. На момиченцата пробиват дупки за обички, а засетите на Благовец зеленчуци и плодове се раждат по-вкусни.
Д-р Димитрова допълва, че човек навън трябва да излиза нахранен и с паричка в джоба си, за да му е пълна и сита годината. Пчелите на този ден тръгват на паша, а от събрания прашец става най-сладкият мед. Вечерта срещу Благовец иманярите се оглеждат за синия пламък, насочващ към мястото на заровено имане, но често стават за подигравка на съселяните си. В деня на Благовещение идват кукувицата и лястовицата през морето и предвещават идването на пролетта.
Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е създаден от Лазар Донков и отваря врати през 1964 година като Етнографски парк музей. Институтът е център за проучване на традиционната българска култура на балканджиите – от прединдустриалното общество до най-ново време. Там се пресъздават редица български обичаи и традиции от българския календар във възстановки. Мисията на музея „Етър“ се изпълнява от екип, който наброява 70 служители. Тази година институцията ще навърши 60 години.
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *