Две са датите, които Българската академия на науките чества с особена тържественост – 12 октомври и 24 май, каза акад. Юлиян Ревалски

Две са датите, които Българската академия на науките (БАН) чества с особена тържественост. Това е денят на своето създаване, 12 октомври, и денят на първоучителите – 24 май. На едната дата отдаваме почит към онези, които създадоха институция заради добруването на българския род и равняването му с напредналите европейци, а на другата почитаме паметта на светите братя Кирил и Методий, положили основата на третата европейска писмена култура – славянската и дали на българите самочувствието на книжовен народ, каза в приветствието си на тържественото събрание в БАН за 24 май председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски. 
Той подчерта, че делото на светите братя Кирил и Методий е явление, приобщило към европейската християнска цивилизация славянските региони на Средна и Югоизточна Европа. „Глаголицата, фонетично писмо, създадено от светите братя върху основата на източнобългарските говори от районите на Странджа, на Родопите и Солунско, разчупва през IX век гръко-латинския модел на европейската писмена култура и прави книжовен един народен език. И ако двамата апостоли са неизменен признат знак на нашата древна, макар и все по-слабо присъстваща в съвремието ни книжовност, то Академията е първообразът на по-сетнешните форми в развитието на духовната ни култура и наука, на стремеж към обновление и напредък и изначално заложена способност за служба в името на обществото. Тези два символа винаги са били неотменно свързани, а настоящата година ги преплита в две забележителни годишнини – 1155 години от кончината на Константин- Кирил Философ и 155 години от основаването на Академията“, заяви акад. Ревалски.
В приветствието си той отбеляза, че честването на Кирил и Методий е истински празник – понякога с лек привкус на носталгия към миналото, понякога зареден с радостта от признатия успех или с ентусиазма от очертани добри перспективи за науката. Тържествата за него са наша почитана традиция, а Кирило-Методиевската идея е присъствала като вдъхновяващ знак и символ на стремежа за въздигане на българщината през цялата история на Академията. Преди 154 години Българското книжовно дружество чества за първи път двамата просветители с идеята, че залогът за успехите на българите е напредъкът на просветата и науката. Един от най-старите документи на Научния архив на БАН е писмо от 14 май 1870 г., което описва празненството така: „Ний, Българското книжовно дружество и цялата Българска община, празнувахме тази година 11 мая с по-голяма тържественост, отколкото в другите години, защото сега, в този велик ден, съединихме три велики и славни за нас тържества: паметта на Кирила и Методия; тисячилетието на самостоятелността на Българската черква и благополучното решение на Черковния ни въпрос“, каза председателят на БАН. 
Акад. Юлиан Ревалски припомни, че винаги в съзвучие с времето, честванията поставят различни акценти на тържествата: през 1885 г. празненствата са особено тържествени, тъй като са свързани с 1000-годишнината от смъртта на св. Методий и издигат знамето на националния идеал за обединението на всички българи в една политически независима държава и то само месеци преди осъществяването на Съединението на България. Подобен патос се чувства и през 1916 г., когато празненствата съвпадат с отбелязването на хилядолетния юбилей в памет на първия Кирило-Методиев ученик св.  Климент Охридски и с преминаването на честването от 11 на 24 май поради въвеждането на Григорианския календар в България. Подготовката започва още през 1911 г., щедро подпомагана от държавата. Тогава, през 1916 г. Академията създава своята Климентова комисия, с което за първи път се институционализарат изследванията в областта на кирилометодиевистиката.  Тя е наследена от Кирило-Методиевската комисия, днес Кирило-Методиевски научен център при БАН.  
В годините след Втората световна война властта превръща празника от общонароден и национален във ведомствен и се чества само от учениците, каза акад. Ревалски и добави, че писмо именно на председателя на БАН и на министъра на народната просвета става причина денят на светите братя да се причисли отново към официалните български празници през 1957 г. През същата година 24 май е отбелязан тържествено в БАН на обща сесия на Академията и Софийския университет; през 1963 г. акцентът е 1100-годишнината от създаването на славянската писменост. По инициатива на ЮНЕСКО 1969 г. е обявена за година на Константин-Кирил Философ – във връзка с 1100 г. от кончината му. Председателят акад. Ангел Балевски открива честванията заедно с патриарх Кирил и участва в поклонението в Сан Клементе и в учредяването на Кирило-Методиевската награда на БАН и Софийския университет, която за първи път трябва да бъде присъдена на 24 май 1969 г. Следват юбилейните тържествени чествания на 24 май през 1985 г. за 1100-годишнината от смъртта на св. Методий, през 2012 г. по случай вековния юбилей на превръщането на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките, отбеляза акад. Ревалски. 
Той заяви, че споменаването на историческите за нас кирилометодиевски празници съвсем не означава, че Българската академия на науките е вторачена в миналото си. „На този ден, покланяйки се на апостолите, ние отдаваме признание на българските радетели за наука, просвета и култура, и правим равносметка на своите постижения и перспективи. Днес Академията е успешен модел за интердисциплинарни изследователски инициативи, в който е вложен огромен научен потенциал. Той обединява различни изследователски направления във впечатляващи проекти и инфраструктури, които утвърждават авторитета на нацията ни в европейското изследователско пространство. От друга страна те правят нашите културни традиции част от духовното наследство на Европа, чийто светци-покровители са Солунските братя Кирил и Методий, станали символ на обединение и взаимно уважение между народите на нашия континент“, каза в приветствието си председателят на БАН. 
На тържественото събрание в БАН беше прочетен и поздравителен адрес от президента Румен Радев, в който държавният глава казва, че Българската академия на науките, емблематична с водещата си роля в изследователската и експертна дейност на България, е стожер на просветителския дух и на вековните академични традиции“. „Неотклонният курс на развитие на фундаменталните и приложни науки, както и нашите достижения във всички съвременни направления, са гарант за напредъка на българското общество. Стъпвайки върху идеалите на създателите на Българското книжовно дружество, днес авторитетът на Академията се дължи на постиженията на поколения утвърдени учени, чийто научен принос е от европейско и световно значение“, се казва в позравителния адрес от президента Радев.
Академично слово на тържественото събрание за 24 май произнесе и писателят Георги Господинов, който е член-кореспондент на БАН. „За мен няма съмнение, че това е най-хубавият български празник – 24 май. Защото честваме нещо толкова крехко, ръкотворно и неръкотворно, като буквите и езика. Това не е празник на оръжието, на някоя славна победа или поражение, няма батални сцени, предателства и реки от кръв, с каквито е пълна човешката история. Щастливи сме, че имаме един ден, в който честваме светлото и всекидневно чудо на езика. Да, това е всекидневен празник, колкото и парадоксално да звучи. Всеки ден, докато говорим, ние сме в невидимата работилница на езика и извършваме една невидима работа по него… Най-трайното нещо по нашите земи ще се окажат буквите. Помислете си какво друго е останало от 9-и век насам, което продължава и днес… Та ние, дето иначе трудно сме на едно мнение няколко поредни години, цели 12 века пазим тези трийсетина букви, пренасяме ги и – от Възраждането насам – ги празнуваме. Не е ли това чудо?“, каза Господинов.  
Интериорен вариант на изложбата „Някога и сега. Прославата на Кирило-Методиевото дело в съвремения свят“ на Кирило-Методиевския научен център на БАН е изложен в Централното фоайе на Българската академия на науките от днес до 31 май 2024 г. Постерите на изложбата маркират някои от местата, свързвани с повратните точки в делото на светите братя и на техните ученици.
 
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари