Фестивал за съвременна българска керамика ще се проведе в Троян и София. От 1 ноември до 9 декември форумът ще бъде в Троян, а от 12 декември до 3 януари 2025 г. ще гостува в столичния „Арт хотел“, информират от Съюза на българските художници (СБХ).
Организаторите отбелязват, че фестивалът се организира всяка година от секция „Керамика“ на СБХ. Той е отворен за всички български художници, които работят в областта на керамиката, както и за чуждестранни участници. В последните издания на форума са участвали автори от Северна Корея, Румъния, Италия, казват организаторите.
В проекта участие вземат Алена Николаева, Данчо Йовчев, Даян Грант, Елена Виденова, Емилия Емилова, Енчо Ганковски, Георги Миленов, Гергана Димитрова, Захари Иванов, Димитър Петров, Ирина Пожарицкая, Ирина Вачкова, Ива Иванова, Женя Адамова, Коста Данев, Кристина Попова, Мария Дянкова, Мария Радоева, Мария Вълчева, Мария Йованович, Марта Димитрова, Мила Воденичарова, Миленка Златинова, Надежда Христова, Наргис Бояджиева, Неда Личева, Невелина Янакиева, Росица Шидерова, Росица Трендафилова, Розалия Христова, Румяна Цветкова, Силвия Чанева, Татяна Димитрова, Цветан Донковски, Валентин Панайотов, Веселин Стоянов, Владимир Стоянов, Йоанна Кемилева, Йована Димитрова.
„Фестивалът на съвременната българска керамика се провежда за седма поредна година и отново е притегателен център за различни генерации творци, работещи със земния материал глина. За първа година фестивалът е гостуващ в различни градове. Интересът към темата на изданието – „От традиция към новаторство“, и българските новаторски идеи в областта на керамиката ни подтикнаха да направим своеобразно турне с цел популяризиране на съвременната българска керамика. Тази година в изложбата участват 38 художници от България, избрали стръмния път на керамика“, казва Елена Виденова, секретар на секция „Керамика“ на СБХ.
По думите й българска керамика е динамична и разнообразна, съчетаваща традиции и иновации. „Много съвременни български автори като своите колеги по света черпят вдъхновение от народните традиции, включително типични традиционни техники и мотиви, и ги адаптират към съвременните постмодерни естетически стандарти. Фолклорната идентичност и мотиви често навлизат дълбоко в глината и са изконно вдъхновение на всеки един народ. Това придава уникален локален характер на керамичните произведения по света. Смятам, че Захари Иванов е представител на точно този тип творци, които са катурнали гърнето в огъня на родовия корен. Захари Иванов е творецът, който за първи път разруши сакралния образ на стомната, като я надупчи, разкъса и прободе подобно на Лучо Фонтана, който за първи път разруши платното“, казва тя.
/ВСР