Главен старшина Анна Стоянова разказа на ученици от Шумен за мечтата си да плава и за Антарктида

Главен старшина Анна Стоянова разказа на ученици в Националния пресклуб на БТА в Шумен за мечтата си да плава, включително до Антарктида, осъществена с научноизследователския кораб “Св. св. Кирил и Методий” през тази година. Поводът беше представянето на майския брой на списание ЛИК „Българската наука на Антарктида“ в пресклубовете на БТА в страната и чужбина. Гости на пресклуба в Шумен бяха ученици от седми „Б“ клас в Средно училище „Йоан Екзарх Български“ и преподавателят им по география Весела Арнаудова. 
Анна Стоянова от Шумен, която е курсант във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна, каза при представянето на списанието, в отговор на въпрос на репортер на БТА, че е избрала характерната за мъжете професия на моряк, защото това е била нейна мечта. „Винаги съм искала да бъда на дълго плаване, затова и записах специалността „Военноморска логистика“, тя е първата такава за военнослужещите“, отбеляза Стоянова.  
„Работата ми на кораба беше свързана с логистиката, по-точно със снабдяването на кораба с гориво, с части, хранителни продукти, абсолютно всичко, от което се нуждаят пасажерите. За мен беше изключително голяма възможност да бъда част от екипажа на кораба в тази експедиция и се надявам да имам възможност и занапред да бъда част от екипажа му, след като завърша образованието си“, каза още Стоянова. 
Седмокласникът Никола Илиев научи от нея, след зададен въпрос, че температурите на Антарктида достигат до минус 70 – 80 градуса, но експедициите дотам се правят, когато на този континент е лято. „Периодът, в който ходихме ние, беше януари и февруари. Тогава там е лято и температурите по време на нашия престой бяха между минус два и плюс петнайсет градуса. Зимният период, доколкото съм запозната, когато при нас е лято, температурите стигат до минус 70 – 80 градуса. Поради тази причина, поне от българската база, няма хора, които да остават там за цяла година или за зимния период. Знам, че в други международни бази са оставали хора през този период, но остават затворени в базите си и не излизат заради ниските температури“, разказа Стоянова.  
„Най-голямо впечатление ми направи моментът, в който стъпих на Ледения континент. Беше много вълнуващо за мен, все едно си на друга планета, защото земята и климатът там са съвсем различни. Няма хора, има само животни – пингвини, тюлени. Земята е камениста. Навсякъде има ледници, плават айсберги във водата и е много различно. За мен най-впечатляващото всъщност беше самото ми стъпване и да бъда заобиколена от цялата тази картина“, каза Стоянова в отговор на въпрос на седмокласничката Михаела Пашова. 
На въпрос на съученичката ѝ Симона Терзиева как се е родила мечтата да плава Стоянова каза: „Завършила съм природоматематическа гимназия, географска паралелка. Може би покрай географията съм имала доста голям интерес и поради тази причина се насочих към военноморско училище“. 
На друг въпрос за това как е преминало плаването, тя отговори: „Плаването премина прекрасно, но в същото време имаше моменти, в които имаше бури, много големи вълни, особено когато преминавахме протока Дрейк. Преди това бяхме в град Ушуая, който е отправна точка за всички кораби, които отиват до Антарктика, където се прави прогноза кога ще има сравнително добро време, за да продължат плаването си“. 
На въпрос на преподавателя по география Весела Арнаудова, която попита:„Как се чувства човек, който живее в много забързан ритъм и изведнъж попада във вселенска тишина?“, Анна Стоянова каза : „След като станах част от екипажа и стигнах до Антарктида, усещането наистина е неописуемо. Не съм го приела да ми е тежко. Когато бяхме там, се работеше почти 24 часа в денонощието, тъй като там през лятото има бели нощи, от което се възползвахме“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари