Готовност да гласуват за Народно събрание заявяват около 40% от пълнолетните граждани, показва изследване на „Алфа Рисърч“

С наближаването на изборите декларираната избирателна активност леко нараства, показва проучване на „Алфа Рисърч“. Готовност да гласуват за Народно събрание заявяват около 40% от пълнолетните граждани, или приблизително 2 млн. 600 хил. – 2 млн. 650 хил. души. Кампанията може да увеличи техния брой, като го доближи до този от парламентарните избори през април миналата година, т.е. около 2 млн. 700 хил. души, сочи още проучването. 
Настоящото изследване е проведено в периода 25 април – 2 май 2024 г. от „Алфа Рисърч“, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Според анализаторите, имайки предвид негативната обществена енергия, която политическите скандали произведоха през последните месеци, е трудно да се очаква висока изборна вълна. Интригата и залогът ще се търсят основно в преразпределението на политическите предпочитания сред настоящия електорален корпус. 
Кампания на малките разлики, която обаче има потенциал да доведе до по-съществени промени в цялостния политически пейзаж – такава е обобщената картина, която очертава традиционното национално представително проучване на „Алфа Рисърч“ за електоралните нагласи в началото на предизборната кампания.
Интересна е ситуацията с европейските избори, отбелязаха от „Алфа Рисърч“. Вотът за тях се очертава като по-слаб в сравнение с националния (около 35%, или към 2 млн. 300 хил. души), но по-висок от този през 2019 г., когато до урните са отишли малко под 2 млн. 100 хил. граждани. Разликата се дължи на факта, че при съвпадението на двата вида избори националният вот „тегли“ нагоре и европейския. Тук трябва да се отчете и обстоятелството, че на евроизборите не могат да участват сънародниците ни в Турция, Великобритания, САЩ и други страни извън Европейския съюз (ЕС), които обаче могат да гласуват за българско Народно събрание. Което означава, че по всяка вероятност ще има от три до пет на сто разлика между активността на двата избора, добавиха от „Алфа Рисърч“.
Вот за Народно събрание
ГЕРБ-СДС влизат в надпреварата като фаворити с гласовете на 25,4% от твърдо решилите да гласуват. Избирателите им се отличават с висока мобилизация, втората най-силна след тази на ДПС симпатизантите. Относително равномерно представени са в страната. Проблем и предизвикателство е вотът в София. Очевидно, участието както на Борисов, така и на други знакови лица на партията, цели да преодолее този дефицит, вкл. чрез противопоставяне на предишното с настоящото управление на столицата, според социолозите.
От „Алфа Рисърч“ посочиха, че „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) започват със значително отслабени позиции след краха на ротацията и последвалите публични скандали. Към момента със 17,5% те запазват второто място в предпочитанията на избирателите, но са на почти осем пункта дистанция след ГЕРБ. Коалицията губи около 200 хил. гласа от вота си през 2023 г. Същевременно, силните атаки срещу нея имат за ефект сплотяване на по-твърдите ѝ привърженици, но не и привличане на периферия. Тя почти не добавя гласове от други партии, напротив, „донор“ е на други политически сили. Основна цел пред кампанията ѝ ще е прекъсването на този процес и връщането на поне част от загубените й избиратели, добавиха експертите.
ДПС (14,9%) и „Възраждане“ (14,6%) са с практически изравнени позиции в началото на кампанията и с много висока степен на мобилизация на техните симпатизанти. И двете партии се отличават с по-слаб електорален интерес в неизборни периоди и с бързо привличане на вот на самите избори. При тях обаче може да се очаква различна динамика в рамките на кампанията. ДПС няма конкурент в нишата на своите потенциални симпатизанти и основната му цел е да заведе повече от тях до урните. От „Възраждане“ обаче, които към момента привличат разочаровани от „сглобката“ привърженици както на ПП-ДБ, така и на ГЕРБ, могат да се отлеят гласове към „Солидарна България“ или „Има такъв народ“ (ИТН). Тези процеси предвещават интересен развой в този спектър, отбелязаха от „Алфа Рисърч“.
БСП е в лек низходящ тренд, но с 8,5% от вота на избирателите запазва преднина пред откъсналите се от нея „дисиденти“ в лицето на „Солидарна България“ (2,6%) и „Левицата“ (1,9%). Разрояването на лявото и успехът на Ваня Григорова на местните избори не могат да изключат по-съществена динамика при тези политически субекти. Още повече, че и сега е налице значителен обмен на избиратели между „Възраждане“, ИТН, БСП, „Левицата“ и „Солидарна България“. Къде в крайна сметка ще акостират избирателите, навигирайки в бурното ляво-популистко море, е трудно отсега да се каже. Несъмнено е обаче, че кампанията има потенциал да повлияе на тази част от политическото пространство и да определи каква част от него ще бъде оползотворена чрез присъствие в 50-то Народно събрание и каква ще остане извън него, посочиха още социолозите.
В десния спектър по-различими позиции има единствено коалицията „Синя България“ (2,5%), която също ще трябва да разчита на кампанията, за да излезе от „Синя София“ и да постигне по-добър национален резултат.
Вот за Европейски парламент
Проекцията на вота за Европейски парламент сред твърдо решилите да гласуват възпроизвежда в общи линии вота за Народно събрание, с няколко по-интересни разлики: по-висока мобилизация на ПП-ДБ (до 18,5%), при запазване на вота за ГЕРБ (25,1%) и като резултат, известно затваряне на ножицата между тях – до 6,6%; леко отстъпление на ДПС (14,4%) пред „Възраждане“ (14,8%), но двете партии отново са с близки позиции, колебание във вота за ИТН (4,8%) и висок риск за партията да остане под по-високия праг за европейския вот (5,88%).
В голяма степен ГЕРБ и ДПС ще запазят броя на своите евродепутати. „Възраждане“ ще увеличи вота на националистите, представени в предишния Европарламент от ВМРО. БСП ще е големият губещ, като най-вероятно три от неговите предишни мандати ще отидат към ПП-ДБ, сочи проучването на „Алфа Рисърч“.
Проблемите пред страната
Въпреки че политическият живот през последните месеци беше доминиран от скандали и лични обвинения, за огромното мнозинство от българските граждани тези схватки са вън от грижите им и значимите за тях проблеми. Топ три на темите, за които хората искат да чуят ангажиментите на политиците в настоящата кампания са: корупция, ниски доходи, здравеопазване. Демографията, българското производство и пътната инфраструктура са следващите значими проблеми, по които избирателите очакват конкретни решения, отбелязаха анализаторите. 
Интригите
Началото на предизборната кампания „две в едно“, за Национален и Европейски парламент, очертава поне три интриги, чиито отговори ще бъдат търсени до последния момент. Избирателна активност – падане под настоящите ѝ нива може да доведе до по-съществени промени в резултатите; по-голям брой гласуващи не само би увеличил обществената легитимност на новите депутати, но и би намалил силата на контролирания вот, посочиха от „Алфа Рисърч“.
Колко политически сили ще могат да формират правителство. Към момента е слаба вероятността да има мнозинство от две парламентарни групи. Колкото повече партии влязат в парламента, толкова по-трудно ще става това. Ще нараснат обаче и математическите (не непременно политическите) възможности за коалиционни комбинации. Ще доведе ли дисперсията на лявото до възникване на конкурентен ляв политически субект в парламента, или както и при дясното, този вот за дълго ще остане неоползотворен, смятат експертите.
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари