Грижата за сърдечно-съдовото здраве обсъдиха експерти на конференция в Дома на Европа в София

Рекламирай в beZpartien.bg

Грижата за сърдечно-съдовото здраве е сред акцентите на конференцията „Сърдечно-съдовото здраве в Европа: предизвикателства и перспективи“, която се проведе днес в Дома на Европа в София. Домакин на събитието е вицепремиерът и министър на външните работи в оставка Мария Габриел, в партньорство с посолството на Кралство Белгия в България. 
Осигуряването на ефективна превенция и лечение е наш общ ангажимент, който отразява ценностите и приоритетите на нашето общество. Ето защо е толкова важно да обединим усилия в предоставянето на равен достъп до здравеопазване, развитие на устойчиви здравни системи и иновативни решения, посочи вицепремиерът и външен министър в оставка Мария Габриел. 
Тя отбеляза, че през последните години има значителен напредък в медицината, но въпреки това сърдечно-съдовите заболявания остават водеща причина за смъртността в световен мащаб и причина номер едно за смъртност в ЕС.
Планът за възстановяване и устойчивост дава няколко възможности, едната от които е създаване на 10 строук центъра в страната, но това на практика се оказа невъзможно. Направих нова работна група с водещи специалисти в тази област и се създаде една нова система, която предложихме за нотификация от страна на Европейската комисия за създаване на 17 центъра, каза министърът на здравеопазването в оставка проф. д-р Христо Хинков. 
Ключът за справяне със сърдечно-съдовите заболявания е ефективното фокусиране върху превенцията, смята Стела Кириакиду, еврокомисар по здравеопазването и безопасността на храните. Тя заяви, че заедно с държавите членки работят по Целите за устойчиво развитие на ООН и по-специално намаляването на преждевременната смъртност от незаразни болести с една трета. Създадохме инициатива на ЕС за незаразните болести, наречена „По-здрави заедно“. Тя подпомага държавите членки в разработването на политики и други действия по отношение на ключови заболявания, включително сърдечно-съдови, каза Кириакиду.
Амбицията за по-добра комуникация между системите за социална сигурност, по-добър достъп до здравеопазване, здравни грижи, фармацевтични продукти, е важна, каза посланикът на Белгия у нас Фредерик Мьорис.
Голяма част от сърдечносъдовите заболявания са предотвратими, но не всички, каза проф. Стефан Ахенбах. Той отбеляза, че чрез оптимална профилактика могат да се избегнат около половината от сърдечно-съдовите заболявания и посочи, че те се срещат много често при възрастните хора.
По думите му, ако искаме да се справим с този проблем, трябва да подходим към него на всички нива. Превенцията не означава, че трябва да кажете на някого да води по-здравословен начин на живот, спрете да пушите и всички проблеми ще изчезнат. Това не е вярно, каза проф. Ахенбах. Превенцията означава, на първо място, да се открият хората, които са изложени на висок риск, въпреки че той не е по тяхна вина. Високото кръвно налягане не е по ваша вина. Високият холестерол не е по ваша вина. Генетична, семейна анамнеза, не е по ваша вина. Трябва да ги откриете и да ги лекувате рано, посочи той. Проф. Ахенбах подчерта, че има и други рискови фактори, които не са на индивидуално ниво, като например замърсяването на въздуха.
Имаме огромни неравности вътре в Европейския съюз за достъп до качествено здравеопазване, което отговаря на съвременните представи за най-добри стандарти в съответните заболявания, каза евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев. Като българска държава отделяме около 520-530 евро на човек, което е средно в Европейския съюз, но постиганите резултати са по-ниски, посочи Ковачев. Той отбеляза, че в Европейския парламент са организирали неформална група за достъп до качествено здравеопазване, за да се идентифицират къде са неравностите.
Една от важните мерки за превенция и борба със сърдечно-съдовите заболявания е да се инвестира повече в научни изследвания, иновации и технологии в тази област, смята Мария да Граса Карвальо, член на Европейския парламент. Тя се включи в конференцията чрез видеовръзка.
Имаме лекарствата и методите, въпросът е как ги имплементираме, посочи проф. Ернст Рицшел, ръководител на клиниката по биобанкиране и сърдечно-съдова епидемиология към университета в Гент, Белгия. Затова се нуждаем от силни здравни системи, добави той. По думите му въпросът е не само да се лекуват хората, но и здравите хора да останат здрави. Ако трябва да започнете отново с образованието, какво искате да научи едно дете? Искате да се научи да пише, да чете, да смята, да знае малко история, географията и очевидно искате да е готово да се изправи пред най-големите заплахи за здравето, каза той. По думите му е важно децата да знаят как да пазят здравето си. Всяко дете в Европа трябва да завърши училище като здравно грамотен възрастен, добави той.
Вторият панел на събитието продължи с дискусия за това как предизвикателствата пред сърдечно-съдовото здраве в България могат да бъдат превърнати във възможности за предоставяне на по-добро здравеопазване на българските граждани. 
Обучението е най-важното нещо. Не всичко опира до закупуването на нова апаратура, а до това да се увериш, че твоите служители имат необходимите познания, каза д-р Геерт Ванденбрук, бивш ръководител на отделението на анестезиология и активно лечение и бивш медицински директор на OLV Hospital Aalst. 
Проф. д-р Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България, разясни, че към момента дружеството има изградена концепция. Определили сме пет приоритета, първият от които е превенцията. Направи се много по ранното лечение, там имаме положителни резултати, но все още допускаме тези заболявания да се задълбочават, посочи той.
Проф. Тодорка Костадинова, директор по „Акредитация, качество и проектна дейност“ в Медицински университет – Варна посочи, че в университета работят с фокус върху общественото здраве.
Партньорството ни с международни и европейски организации ни дава този отворен прозорец за участие в проекти, обясни Костадинова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *