Художникът Клеменс Бер представя изложба на три локации в София

Художникът Клеменс Бер ще представи първа самостоятелна изложба у нас. Той развива идеята си за „Призрачни хоризонти“ на три локации в София Откриването е на 13 юни, като стартира в галерия „Пунта“, постепенно преминава към галерия „Поста“, а след това и в двора на „Гьоте институт“ – България. Експозицията „Призрачни хоризонти“ може да бъде разгледана до 6 юли, съобщават организаторите.
„Призрачни хоризонти“ на Клеменс Бер се разгръща едновременно в галериите Пунта и Поста и в двора на Гьоте-институт в София. Отправна точка на работите, инсталациите и обектите, е идеята за руини, не само като останки от нещо отминало, а и като изкуствена структура („фалшиви руини“), романтизираща миналото“, разказват от екипа. Те отбелязват, че при първото си посещение в София художникът е заинтригуван от историята на хотел „Арена ди Сердика“ (срещу „Гьоте институт“) — шестетажна модерна сграда, построена върху останките на античен римски амфитеатър от III век, открити при изкопите на строежа. „Въпреки протестите на местната общност от археолози и историци, настояващи, че общината трябва да запази останките, хотелът все пак е построен, като част от руините са запазени видими като елемент от архитектурната среда“, разказват от екипа.
Започвайки с тази история Бер издига в двора на Гьоте-институт шестметрова скулптура от дърво и различни строителни материали, наподобяваща незавършена симбиоза между модерни елементи и псевдоантични останки („изкуствени руини“). Тя открито се заиграва с темата за „архитектурните интерпретации“, опитващи се да прокарат мост между миналото и настоящето. Композицията е издигната върху колони, които не са от камък, а от оребрен PVC материал, използван за покриви на временни конструкции, и стои като цитат, препращащ към историята на Сердикийския амфитеатър. Този подход е познат още от XVIII век, когато фалшиви руини, наподобяващи останките на антични сгради, са строени в ландшафтните паркове на Западна Европа, казват още организаторите.
По думите им, темата за разрушението и реконструкцията продължава в работите, изложени в галериите „Пунта“ и „Поста“. „Серията обекти — кутии от стъкло и плексиглас — имитират езика на градската среда: провизорно закрити с различни материали счупени прозорци, ремонтирани витрини, временни решения. Пукнатините в стъклото, запечатани със силикон, създават красиви абстрактни рисунки, които освен това поддържат отделните парчета заедно. In Situ работа в тази техника изпълва витрината на „Поста“. Голямото стъкло, невидим разделител между вън и вътре, частно и публично, става видимо и интересно, когато бива натрошено и поправено. Мащабна скулптура в „Пунта“ структурно дублира архитектурните елементи на пространството. Средата се появява два пъти: веднъж като себе си и веднъж като реконструкция — врата, ъгъл, рамка, прозорци — същите, но различни, като двойник от друго измерение“, казват от екипа.
Те разказват, че използването на реставрацията като артистична техника е основна характеристика на тези работи. Подобно на фалшивите руини на Руиненберг до Сан Суси в Потстдам, тези обекти са първоначално изградени в естетика на разпад. Това, което ги предпазва от разруха, е и това, което ги формира. Според автора това, което избираме да съхраним, е това, което избираме да помним. Наративът на историята е изгубен в интерпретации, подобно копие на копие с изгубен оригинал, като така се изравнява с фикция. Бъдещето се очертава в хоризонт, преследван от безкрайно повторение на миналото. 
/ВСР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари