„Като историк бих искал да припомня, например, че Драган Цанков организира веднага след Съединението, на 8 септември, протести срещу него, защото това е руската воля към онзи момент”. Това коментира Емил Джасим, преподавател по история и политически активист, в ефира на предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS.
Историкът посочи, че това, че княз Батенберг се колебае два дни дали да приеме манифеста за Съединението или не, дали да го подкрепи или не, говори за едно много интересно разделение, което също е било налично тогава, и то без социални мрежи.
„Идеята за Съединението хем е била много популярна сред населението, хем политическите партии са я обикаляли. Историческият урок е абсолютно ясен и еднозначен- преследването на българския национален интерес. Това преследване минава през яростна защита на независимостта и Съединението”, каза Джасим.
Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата и книгоиздател, коментира, че отново по някакъв начин в общественото пространство и в обществения дебат ние приемаме крайни позиции в опит да защитим онази умерена позиция, която би била възможна за разбирателство.
„В момента всеки застава в крайна позиция. За съжаление изглежда, че пропастите между нас се разширяват все повече и повече именно заради крайната фанатичност, която всяка от страните заема като позиция. Вместо да търсим събиране на тези пропасти, за да можем да изградим мостове върху тях, ние ги разширяваме. Смятам, че в крайна сметка любовта към България е нещото, което ще победи. За да бъдем обединени, трябва да преглътнем егото си”, каза Желев.
