Изложба, посветена на религиозното творчество на художника Дечко Узунов, беше открита в столичната галерия “Дечко Узунов“

Изложбата “Дечко Узунов. Религиозно монументално изкуство.125 години от рождението на художника“ беше представена в столичната галерия “Дечко Узунов“, филиал на Софийската градска художествена галерия (СГХГ).
“Това е последната от цикъла изложби, посветени на 125-ата годишнина от рождението на художника. След изложбата в Казанлък, свързана с неговата 70-а годишнина, изложбата за светско монументално изкуство, която открихме в тази галерия, изложбата в Софийска градска галерия, която е свързана с неговата живопис, и разбира се, една много приятна изложба, обвързана с пътуванията на художника, представена в Българския културен институт в Берлин. Тази вечер Ви предоставяме възможност да се срещнете с религиозното изкуство на Дечко Узунов‘‘, каза на откриването Аделина Филева – директор на Софийска градска художествена галерия.
Тя разказа, че до 1944 г. Дечко Узунов е част от екипи, с които разработва различни религиозни сцени и отделни светци. По думите на Аделина Филева тази негова работа оставя отпечатък у твореца, защото след това подобни религиозни елементи се появяват и в светската му живопис. Директорката на СГХГ коментира, че според нея любимите светци на Узунов са свети Георги и св. Димитър, поради честотата, с която се появяват в творчеството му. Аделина Филева обясни, че с екипа, работил по настоящата изложба, са подбрали специално различни рисунки и проекти на художника.
Експозицията е втората част от документалната поредица “Дечко Узунов. Монументално изкуство“. В периода юни – септември 2024 г. посетителите ще имат възможност да видят архивни снимки, подготвителни проекти и творби, чрез които е създаден визуален разказ за тази не толкова добре позната страна от творчеството на Дечко Узунов.
“В Казанлък стенописите, на които той е автор заедно с Никола Маринов все още са запазени, но в Перник, след голямото земетресение, “освежаването”, което е направено, не е било изпълнено от професионални реставратори и стенописите са съсипани“, отбеляза Аделина Филева.
Директорката на СГХГ разказа, че освен живопис, Дечко Узунов се е занимавал и с витражи, един от които е този в Ректората на Софийския университет.
“Той се е вълнувал и обикалял различни наши знакови паметници като Кремиковци, Бояна, черкви и манастири, и е правил малки копия за себе си, за да може оттам-нататък да развие изкуството си и да се вдъхновява за това, което предстои да направи”, добави още тя.
“Рисунката е много важна част от творчеството на Дечко Узунов. Както знаем, той е рисувал почти непрекъснато, за това не разполагаме и с фонд от всички негови рисунки. Mисля, че е много важно, че за първи път представяме пред публика тези рисунки, които са, да ги наречем – негови “проучвателни‘‘- от костницата на Рилския манастир, от Боянската църква и Кремиковския манастир. Това е свидетелство за изключителното отношение, с което е подхождал Дечко Узунов към всяка една задача, защото, както знаем, той се е реализирал в различни направления, а това, което днес представяме, е една по-малко позната част от творчеството му‘‘, коментира Мила Ангелова – уредник на Художествена галерия “Дечко Узунов‘‘.
Мила Ангелова разказа пред БТА, че изложбата, която е представена в Берлин – „Дечко Узунов. Пътни бележки“, е създадена по покана на директора на Българския културен институт в града по повод 24 май. Сред причините за гостуването й именно там, е и фактът, че Дечко Узунов е немски възпитаник, учил е в Мюнхен. Експозицията представя рисунки на художника, които е правил, по време на многобройните си пътувания.
В настоящата експозиция са включени и две живописни платна – “Св. Георги“ (1930-те г.) и “Автопортрет със светци“ (1983 г.), свидетелство, че художникът се връща към изобразяването на свети образи и в един по-късен етап от дългия си творчески път, и в кавалетните произведения.
Проектът “Дечко Узунов. 125 години от рождението на художника“ се реализира с финансовата подкрепа на Столична програма “Култура“ и медийното партньорство на БТА, както и с помощта на художествените галерии в страната, Съюза на българските художници, Българската народна банка, Софийската опера и балет, Държавната опера в Стара Загора, Народен театър “Иван Вазов“ – София, Национален исторически музей, Музея на Софийския университет “Св. Климент Охридски“, Народно читалище “Васил Левски“ – Карлово, катедрален храм “Свети Йоан Предтеча“, Казанлък, и храм “Св. Иван Рилски“, Перник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари