Постерната изложба „Разкази от окопите. Българският Тренч арт“ е подредена във фоайето на Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“. Тя е посветена на 110 години от Първата световна война и участието на България в нея, разказа пред БТА уредникът в Регионален исторически музей – Русе Десислава Тихолова.
Експозицията се представя в рамките на цар-Шишмановите дни, които продължават до утре в Самоков.
Тихолова разказа, че по времето на Първата световна война е имало девет такива изложби. По думите й „тренч арт“ в превод означава „изкуство от окопите“.
Уредникът в Русенския музей разказа, че особеното за окопно изкуство е, че то възниква като инициатива от страна на войниците. „Самите войници инициират изложби, а също правене и продажба на предмети, набиране на средства, които се предоставят на фондове на вдовици и сираци“.
По думите й окопното изкуство има и предистория – предмети, които правят военнопленници в османските затвори от Априлското и Илинденско-Преображенското въстание. Това са предмети от маниста, които са традиционни за империята. Другата особеност на българския „тренч арт“ е, че обединява предмети направени по време на военен конфликт или от тези, които търпят последствията му.
Произведенията на това изкуство включват различни по форма сувенири, изработени от участниците в конфликта (войници, военнопленници, затворници), както и дори цивилни съвременни хора, преживели военния конфликт или последиците от него. Най-често материалите, от които се изработват предметите са метал, дърво, маниста, плат, кост, хартия, като в повечето случаи са и отпадъци.
Тихолова каза, че символ на българското окопно изкуство са войнишките чаши. На повечето от тях има надписи – „Спомени от войната“, „Спомен от Европейската война“ или „Спомен от голямата война“.