Лиз Тръс ще стане утре премиер на Великобритания, след като спечели вътрешните избори в управляващата Консервативна партия, и ще замени отстранения премиер Борис Джонсън. Ройтерс представя справка за за политиките, които Тръс предложи по време на надпреварата за лидерския пост.
На фона на енергийната криза тя обещава да не натоварва населението с нови данъци и в рамките на една седмица да бъдат определени действията за подпомагане на домакинствата заради растящите сметки за енергия.
Също така ще бъде отменено увеличението на данъка върху заплатите с 1,25 процента. То беше въведено от нейния конкурент за поста Риши Сунак, когато той беше финансов министър, за да бъдат осигурени средства за здравната и социалната система.
Също така ще бъде отменено планираното увеличение на корпоративния данък, който – отново по идея на Сунак от март 2021 г. – трябваше да се повиши от 19 на 25 процента от 2023 г.
За момента ще бъде наложен временен мораториум върху екологичните и социалните такси, които се добавят към сметките за електроенергия на потребителите.
Заради наближаващия зимен сезон Тръс прави жест към потребителите и обещава да няма нормиране на потреблението на електроенергия.
За допълнителна диверсификация на снабдяването с енергия Тръс се застъпва за подкрепа за фракинга в районите, където хората го подкрепят.
Ще бъдат създадени „инвестиционни зони“ с ниско ниво на регулиране, което трябва да вдъхне глътка свеж въздух на британската икономика.
Заради неясното развитие на енергийната криза Тръс предлага преразглеждане на начина, по който Великобритания ще постигне целта си за нулево нетно потребление до 2050 г. и как това може да стане по начин, съобразен в по-голяма степен с принципите на пазарната икономика.
Новата министър-председателка на Великобритания отказва да чуе идеята за нов референдум за независимост на Шотландия.
Ще бъде извършена преоценка на работата на регулаторите на енергийния и водния пазар, Ofgem и Ofwat, за да се гарантира, че те са „много по-ефективни“.
Тръс определено има намерение да води напориста и агресивна външна политика, което става ясно от намерението за увеличаване на разходите за отбрана от предвидените за тази година 2,3 процента от БВП на 3 процента от БВП до 2030 г.
Първият чуждестранен лидер, на когото тя ще се обади в качеството си на премиер на Великобритания, ще бъде украинският президент Володимир Зеленски. Тръс се ангажира да работи със съюзниците от Г-7 за предоставяне на повече военна и хуманитарна помощ за Киев. Тя също така ангажира Великобритания да играе водеща роля в „нов план Маршал“ за Украйна.
Британската външна политика ще бъде актуализирана, така че да включва нов акцент по отношение на Китай и Русия.
Тръс ще работи за търсене на търговско споразумение между членовете на Общността на нациите (бившата Британска общност), което да действа като защита срещу Китай.
Тя ще продължи линията на досегашния премиер Борис Джонсън на противопоставяне на Европейския съюз и ще работи за отказ от всички останали закони на ЕС, които все още се прилагат във Великобритания до 2023 г., включително регламента „Платежоспособност II“.
Тръс подкрепя схемата за изпращане на някои имигранти в трети страни, като Руанда, и възнамерява да усъвършенства този подход.
