Кампанията „Continuons en français – да следваме на френски в България“ цели да достигне до учениците, завършващи училищата с френски език

Рекламирай в beZpartien.bg

Кампанията „Continuons en français – да следваме на френски в България“ има за цел да да достигне до много кандидат-студенти от училищата, в които френският език се преподава като първи чужд език, или това са езиковите гимназии, или като втори чужд език. Целта е да покажем на тези кандидат-студенти всички възможности, които има пред тях на френски език във висшето образование у нас. Това каза в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) Петър Топарев – представител на Университетската агенция на Франкофонията в България, Централна и Източна Европа.  
Инициативата се организира от Националното бюро на Университетската агенция по Франкофонията – България и от Асоциацията на преподавателите по и на френски език, в партньорство с Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Българската телеграфна агенция, Френско-българската търговска и индустриална камара и други организации. На пресконференцията присъства и заместник генералният директор на БТА Евгения Друмева.
Както БТА писа, кампанията започна днес и ще обхване различни градове на страната, където е застъпено обучението на френски език. В срещите с учениците ще участват преподаватели и студенти във висшите училища, в които има франкофонски програми, представители на Университетската агенция по Франкофонията, както и на институциите, и на бизнеса.
Инициативата цели да популяризира възможностите за следване на френски език в български университети и ще бъде насочена основно към ученици от 10-и и 11-и клас, както и към техните родители. 
В българските учебни заведения има франкофонска образователна инфраструктура, която съществува и искаме да я популяризираме, каза Топарев. Той добави, че кампанията иска да покаже връзката между средното образование – преподаването в гимназиите на чужди езици, висшето образование и бизнеса.
Вяра Любенова – председател на Асоциацията на преподавателите по и на френски език, каза, че учениците, завършили езиковите гимназии, получават прекрасна професионална реализация, за която френският език много им помага. Сега френски езикови гимназии има в София, Варна, Бургас, Стара Загора, Благоевград, Русе и Пловдив. Интересът към френския език е устойчив, както е устойчиво и качеството на преподаването му, отбеляза Любенова. Тя добави, че френски език се преподава и в много други гимназии, като втори чужд език, както и в няколко професионални гимназии, където е основен чужд език.
Доц. Маргарита Руски-Вандова – директор на катедрата „Романистика“ в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, заяви, че от СУ са доайени в преподаването във висшето образование на френски език в специалността „Френска филология“. Това е едно много класическо образование с всички характерни дисциплини за филологическото образование, но то се разширява чрез магистърските  програми. Имаме тясна връзка с Девета френска езикова гимназия в София и стогодишната „Френска филология“ продължава да е стои стабилно във висшето образование у нас, заяви доц. Вандова. 
Проф. Славка Цанова – декан на Франкофонския факултет в Техническия университет в София, каза, че имат много чуждестранни студенти и отбеляза, че българските студенти, които учат при тях, са много добре подготвени не само по френски език, но и по математика, и по физика. По програмата „Еразъм“ имаме 17 френски студенти, които учат заедно с нашите студенти. Работим и с френските фирми у нас, които ни помагат и са оборудвали наши лаборатории, и приемат завършилите наши студенти в тези фирми, добави проф. Цанова.
Дейността на Специализирания институт на Франкофонията за администрация и управление (СИФАМ) беше представена от неговия директор Никола Майнети. Ние предлагаме в България магистърски програми, които са акредитирани във френски и белгийски университети, обясни той. „Друга специфика на нашия институт е, че преподавателите ни идват от 28 различни университети във франконфонското пространство за кратки преподавателски престои. Предлагаме пет магистърски дипломи“, каза Майнети.
Д-р Петя Георгиева – ръководител на програмата „Политически науки“ в Нов български университет, каза, че имат успешно завършили и защитили докторски степени във Франция, както и бивши студенти, насочили се към политическите партии, към международните отдели на медиите или към дипломацията. По програмата „Еразъм+“ имаме договори с над 40 университети и всяка година нашият департамент приема над 20 или 25 чуждестранни студенти, като една част от тях са от Франция.  
Лидия Кабатлийска – координатор за „Икономика и стопанско управление“ в Софийски университет, и Рая Георгиева – отговорник за проекти „Икономика и стопанско управление“ в СУ, представиха програмите в Стопанския факултет. Те съобщиха, че към момента над 250 са завършилите франкофонските програми в Стопанския факултет на СУ и те се реализират успешно у нас, и в чужбина.
Д-р Емануела Чичова – ръководител на програмата „Приложни чужди езици за администрация и управление“ в Нов български университет, представи специалността и покани бъдещи кандидат-студенти да се обучават в нея.
Доц. Георги Жечев – ръководител на магистърската програма „Франкофония, многоезичие и междукултурна медиация“ в Софийския университет, също направи представяне на тази специалност. При нас франкофонията не е само средство за обучение, а е и обект на обучение и изследване, добави той.
Весела Тозорова-Мозетиг – директор на Френско-българската търговска и индустриална камара, каза, че все повече френските компании търсят в България центрове за развойна дейност, имат нужда и от кадри, които могат да управляват екипи и имат технически умения. Затова колкото повече студенти има в специалностите, свързани с френския език, те по-лесно ще намират реализация в България. Френският език остава този език, който е на бизнес културата и на научните знания, и той дава достъп на студентите до необходими специалности. Сред тях са специалности в техниката, в атомната енергетика, но голяма нужда има и от добри преводачи, обясни Весела Тозорова-Мозетиг.   
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *