Кандидати за евродепутати обсъдиха със студенти предстоящите евроизбори и бъдещия дневен ред на ЕС

Кандидати за евродепутати обсъдиха със студенти предстоящите на 9 юни избори за членове на Европейския парламент (ЕП) от България и бъдещия дневен ред на Европейския съюз (ЕС). Публичната дискусия на тема „Европейски диалог: Идеи за по-добра Европа“ беше организирана от Националната студентска конфедерация съвместно с Европейското младежко движение и Съюза на европейските федералисти. Дебатът, който се състоя в Националния студентски дом, беше свързан с Деня на Европа – 9 май.  
Един от основните проблеми е, че младите хора, особено между 17-25 г., не намират мотивация да гласуват на европейските избори, посочи евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ и кандидат за следващ мандат Андрей Ковачев. По думите му това не е партийна задача, а обща – повече легитимност за ЕП и разбиране, че заедно в Европа е по-добре, отколкото всяка страна отделно. Има много опити за дезинформация колко вреден е ЕС, отбеляза Ковачев. Не е клише, когато казваме на младите, че сме заедно в ЕС, за да има мир, свобода – нито едното, нито другото е даденост, подчерта евродепутатът и кандидат за нов мандат в ЕП. Да защитим демокрацията и Европа е основен ангажимент, който трябва да предадем на новите поколения, младите много лесно могат да се подхлъзнат в друга посока, смята Ковачев. Най-голяма опасност, според него е, че популизмът може да заблуди всеки от нас. Затова, по думите му, изключително важни са образованието и историята.
Евродепутатът от „Обнови Европа“/ДПС и кандидат за следващ мандат Илхан Кючюк коментира, че европейските въпроси не са външни, те могат да бъдат само вътрешни и даде пример с темата за Шенген и пакета „Мобилност“. Този мит трябва, че европейските въпроси са външни за нас, трябва да го разбием, точно обратното – те се отнасят много пряко, посочи той. Кючюк коментира, че друг мит, който според него ще преобладава в тази предизборна кампания, е „Брюксел диктува“, например по отношение на зеления фундаментализъм, ЛГБТИ общността и миграционната политика. Какъв е този диктат, като България има на всички форуми представители, попита той и подчерта, че страната ни е част от механизма на вземания на решения. По думите му изглежда, че идеята за т.нар. водещ кандидат за председател на Европейската комисия е „повече от всякога мъртва към днешна дата“. Според Илхан Кючюк има необходимост от промяна на логиката на функциониране на европейските институции и на начина, по който възприемаме демократичния процес в самия ЕС. 
Кандидатът за евродепутат от „Продължаваме промяната-Демократична България“ и дипломат от кариерата Стефан Тафров коментира, че в следващия си мандат ЕП, най-федералистката институция, защото се избира пряко, е призвана да бъде мястото, където ще се състои важната дискусия за бъдещето на европейската сигурност, която стои на дневен ред след руската агресия в Украйна. „За нас европейците е изключително важно да развиваме собствени капацитети по отношение на отбраната. Това ще бъде основна тема в работата на европейските депутати в следващите пет години“, смята той. По думите му ще се започне с европейската отбранителна индустрия, в която трябва да се сложи ред, да няма дублиране, да бъде високотехнологична. Тафров отбеляза, че темата е много важна за България. Важно е българската отбранителна промишленост „да вземе технологичния завой в Европа“, коментира той. По думите му важно е гласът на България по въпросите на сигурността да се чува по-силно. 
Кандидатът на партия „Зелено движение“ за евродепутат Борислав Сандов посочи, че най-голямото предизвикателство е свързано с климатичната криза. Той отбеляза, че Зелените в момента са в опозиция, а Зелената сделка е била приета с мнозинство в ЕП. Зелената сделка можеше да има социални елементи, които да гарантират нейното по-добро прилагане, и това ще се случи, смята Сандов. Според него  заради руската агресия в Украйна, заплахите и хибридните войни, Европа трябва да има по-добра система за координация между своите отбранителни сили, но това трябва да бъде интегрирано с процеса на адаптация към климатичните промени и т.нар. центрове за реакция при бедствия и аварии. Той отбеляза, че България е последната страна без европейска агенция и тук може да има такава.
По въпроса за разширяването на ЕС, Сандов смята, че големият въпрос, който ще се обсъжда, е дали да се отдели Албания от Северна Македония. Според него ,предвид резултатите от проведените вчера избори в Северна Македония и активното включване на Китай в Сърбия, вероятно тази интеграция на Балканите няма да се случи по начина, по който си я представяме. Сандов коментира още, че Молдова трябва да получи по-голям шанс за интеграция, както и Украйна.
По отношение на участието на младите хора в политическите процеси той каза, че Зелените искат гласуването за ЕП да започва на 16 години.  
В началото на дискусията студентите участваха във викторина с награди по теми, свързани с Европейския съюз. Кандидатите за евродепутати питаха, а младите хора отговаряха. Сред въпросите бяха колко ще са евродепутатите в следващия европарламент – 720, колко са официалните езици в ЕС – 24, както и кои поред са предстоящите преки избори за ЕП – десети.
 
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари