Лек ръст се очаква в избирателна активност на изборите за Народно събрание и Европейски парламент, показва проучване на „Алфа Рисърч“

Лек ръст в очакваната избирателна активност на изборите за Народно събрание и Европейски парламент на финала на предизборната кампания, показва проучване на „Алфа Рисърч“. Готовност да дадат гласа си за Народно събрание заявяват 42% от имащите право на глас или около 2,7 млн. души. Както и в началото на кампанията, интересът към изборите за Европейски парламент остава по-нисък, макар и мобилизацията да расте, достигайки 39,5% или приблизително 2,4 млн. души, сочи още проучването.
Настоящото изследване е проведено в периода 1 – 4 юни 2024 г. от „Алфа Рисърч“, публикувано е на сайта на агенцията и е реализирано със собствени средства. Проучването е проведено сред хиляда пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните.
Според анализаторите, въпреки очакванията за сблъсък в центъра на политическия терен, кампанията има неочакван ефект – „раздвижване по крилото“: повишена активност поради мобилизация в подкрепата за по-малки партии, докато водещите играчи продължават да разчитат на ядрата си от твърди привърженици.
Мнозинството от решилите да гласуват (72%), предимно лоялни симпатизанти на представените в 49-то Народно събрание партии, са взели своето решение още преди официалното начало на кампанията. Други 16%, сред които доминират привърженици на нови формации, са направили избора си през последния месец. Интрига до последния момент се крие в нагласата на 12% от решилите да гласуват, които все още не са избрали кого да подкрепят. Те се разпределят по равно в предпочитанията си: 6% все още се колебаят, но са се ориентирали към някоя от водещите и други 6%, които обмислят да подкрепят някоя от по-малките партии. Решението на тези избиратели може да промени както класирането между второ и четвърто място (предвид изравнените сили помежду им), така и броя на представените в 50-ото Народно събрание формации (предвид близостта на част от участниците до 4%-та бариера), посочват още от „Алфа Рисърч“.
Социолозите посочват, че ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с 25,1%, без съществена динамика в кампанията и завършват със значима преднина от около 10 пункта пред преките си опоненти. Ролята им на победител във вота е вън от съмнение, но задачата им да сформират мнозинство около себе си остава все така трудна, добавят от „Алфа Рисърч“.
Доскорошните партньори в управлението „Продължваме промяната-Демократична България” (ПП-ДБ) търпят сериозна ерозия. Те влизат в последната седмица на кампанията с 15,4%, но губят два пункта в сравнение с месец по-рано и са с практически изравнени позиции с „Възраждане” и ДПС, които мобилизират симпатизанти.
Според проучването „Възраждане”, с 15,2% подкрепа, е сред малкото партии, които бележат ръст по време на кампанията. Тя успява да откъсне подкрепа от разнородни опоненти: „Солидарна България”, БСП, „Има такъв народ” (ИТН), някои от по-малките националистически формации, но на свой ред е и „атакувана“ от новопоявили се партии в тази ниша.
ДПС, което е с 14,8% подкрепа, завършва кампанията с висока степен на мобилизация, която при евентуален спад на активността може да му осигури и по-голяма тежест. Засега няма данни ДПС да изпълни амбицията за разширяване на социалната си база и тя остава съсредоточена в традиционно подкрепящите го групи от обществото.
От „Алфа Рисърч“ казват, че БСП е сред потърпевшите от електоралната дисперсия вляво. Седмица преди вота зад нея застават 8,1% от решилите да гласуват. Голяма е вероятността тя отново да бъде единствената парламентарно представена формация от този спектър.
ИТН мобилизират подкрепа в хода на кампанията и към момента може да разчита на 6,2%. Както обичайно, зад тях застават антисистемно настроени избиратели, желаещи да изразят своеобразен наказателен вот.
Седмица преди изборния ден с най-близки позиции до 4%-та бариера за влизане в парламента е един от новите участници в надпреварата „Синя България” с 3,3%. Коалицията, продължение на местната „Синя София“, се очертава като алтернатива за разочарованите десни избиратели. Към нея се насочват бивши гласоподаватели и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ, предимно от столицата. 
От „Алфа Рисърч” казват, че настоящото проучване потвърждава регистрираната още в началото на кампанията тенденция, че вотът в столицата, където ерозията в подкрепата за водещите партии е най-осезаема, може да се окаже ключов за крайния резултат.
Друга нова и инспирирана от местните избори в София коалиция „Солидарна България“ също се впусна със значима заявка в настоящата кампания. За момента обаче, тя не успява да преодолее конкуренцията на множеството формации вляво и излиза от кампанията с аналогичен на стартовия си резултат – 2,4%.
След разколебаните електорални периферии, които бяха регистрирани в началото на кампанията, все по-ясно се очертава и липсата на конформистки вот, този който следва победителите. За първи път в тригодишния цикъл от предсрочни избори е налице толкова висок дял подкрепа за т.нар. „малки партии“. Седмица преди вота 9,5% от решилите да отидат до урните смятат да дадат гласа си за приблизително 20 други формации, част от които имат възможност да спечелят около 1%, добавят социолозите.
Нагласите за гласуване за Европейски парламент възпроизвеждат до голяма степен тези за Национален парламент. От „Алфа рисърч“ подчертават, че при тях има същата йерархия и позиции, както и аналогично равнище на партийна подкрепа.
По-високият изборен праг от 5,88%, както и ограниченията за гласуване пред сънародниците ни в страни извън ЕС правят относително по-сигурен отговора на въпроса колко партии ще намерят място в Европейския парламент. Това са ГЕРБ-СДС с 25%, ПП-ДБ – 15,9%, „Възраждане” – 15,7%, ДПС – 14,1% и БСП със 7,9%. Известна неяснота има при ИТН (5,9%), но е вероятно партията на Слави Трифонов също да прескочи по-високия електорален праг от 5,88%, сочи проучването.
Според социолозите се очертават три основни интриги: подредбата между второ и четвърто място; размерът на наказателния вот, съсредоточен в новите малки антисистемни партии, което е потенциален сигнал към политическия елит; появата на седма партия в парламента и влиянието ѝ върху бъдеща управленска конфигурация.
БТА припомня, че Нидерландия гласува днес на изборите за Европейски парламент, първа сред всички страни от Европейския съюз. Това са десетите поред евроизбори за страната, която е една от основателките на ЕС. Нидерландците ще избират измежду рекорден брой партии и кандидати – 20 партии и 497 кандидати от почти целия политически спектър.
В изборите за Народно събрание в България за 240 места ще участват 32 политически формации – 20 партии, един независим кандидат и 11 коалиции. В изборите за Европейски парламент за 17 места ще участват 31 политически формации от България – 20 партии, един независим кандидат и 10 коалиции. Вотът „две в едно“ предстои на 9 юни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари