Липсата на ясна регулаторна рамка и недостатъчният административен капацитет у нас са сред основните пречки за децентрализацията в енергетиката, смятат експерти

Липсата на ясна регулаторна рамка, недостатъчният административен и професионален капацитет, дългите бюрократични срокове, финансовата непредсказуемост и липсата на информация са сред основните пречки за децентрализацията на производството на електроенергия у нас. Около това се обединиха експерти, които участваха в кръгла маса в Пловдив, организирана от Центъра за изследване на демокрацията. В България в момента има едва две енергийни общности, като едната е в село Белозем, община Раковски.
България е на едно от последните места при разработването на благоприятна ВЕИ рамка, но и другите държави членки също се затрудняват, коментира Ремина Алексиева, анализатор Програма „Енергетика и климат“, Център за изследване на демокрацията. По думите й са необходими специфични финансови механизми, които да подкрепят ВЕИ проекти за собствено потребление. Анализ на центъра сочи, че дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия са начин, по който изпълнителите на проекти могат да гарантират продажба на произведената от тях електроенергия и да има стабилност във времето. Според Алексиева общините са ключови участници в процеса на децентрализацията в енергетиката и обособяването на енергийни общности. 
Енергийният преход е възможен само, ако участват критична маса от гражданите и техните бизнеси, каза Лияна Аджарова, изпълнителен директор на Енергийна агенция – Пловдив. Според нея основна бариера за енергийните общности е липсата на информация. Тя посочи, че за привличането на гражданите и малки организации като инвеститори във ВЕИ ключово е участието на общинските администрации. От края на миналата година агенцията и Община Пловдив изпълняват проект „Мултихоум“.
Услугата „едно гише“ предоставя цялостна информация за енергийна ефективност, възобновяема енергия, енергийна бедност и енергийни общности. Енергийна агенция – Пловдив спечели първия за страната проект по механизма ELENA, съобщи Аджарова. По него в следващите три години агенцията ще предоставя безвъзмездно за обществени и жилищни сгради на територията на Пловдивска област енергийни и технически обследвания, архитектурни заснемания, технически паспорти и други правни и финансови услуги. Вече имат подписани споразумения за конкретни сгради с почти всички общини в областта, като акцент е изграждането на покривни фотоволтаични инсталации.
Мрежовият оператор е ключов при енергийните общности, защото той трябва да предоставя интелигентно измерване, за да се знае на 15-минутен интервал какво и от кого се взима в мрежата, коментира Калина Трифонова, заместник-председател на Съвета на директорите на EVN България. Според нея силно регулираният пазар на електрическата енергия и комфорта на бизнеса за осигурено подпомагане от държавата, ако цената се повиши, са пречки, за да се развият енергийните общности у нас. По думите й законодателството все още е в суров вид, а законодателният процес често изключва основните участници, които след това трябва да го изпълняват. Трифонова цитира доклад, според който в Европа ще са необходими 50 млрд. евро инвестиции в разпределителната мрежа, за да може да се интегрира зелената енергия. Много е важен въпросът кой ще плати модернизацията на мрежата, каза тя. Трифонова припомни, че все още се очаква де бъде подписан договор между трите ЕРП-та и Електроенергийния системен оператор с Министерството на енергетиката във връзка с получени още миналата година одобрение и финансиране от Европейската инвестиционна банка. Парите са преведени в Министерството на енергетиката и колкото и да са малко средствата, загубихме една година за модернизация на мрежата, коментира тя. 
Енергийна общност „Изгрей БГ“ е едната от функциониращите две у нас. Тя е разположена в село Белозем, община Раковски, членовете й са трима и разполага с 4 киловолта соларна инсталация. Първия документ за фотоволтаична централа към електроразпределителното предприятие подадохме през 2021 година и година и половина по-късно вече бяхме присъединени, каза Цветан Георгиев, управител на „Изгрей БГ“. Той потвърди, че на първо място при осъществяването на такива проекти е работата с общините. Голяма част от информацията за разработването на проекта си те получават от общности в Западна Европа. Нетното отчитане е важно за общностите, защото хората искат да знаят как ще си възвърнат инвестициите, посочи Георгиев.
Качественото образование и стандартизирането при изпълнението на такива проекти са също ключови, смята Петър Сомов от сдружение „Соларна Академия България“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари