Катедрата „Японистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ имаше честта да бъде избрана отново за домакин (след конференцията през 2019 г.) на 34-ата конференция на Европейската асоциация на специалистите по японистични ресурси (EAJRS). Престижният форум се състоя под мотото „Японистичните ресурси в епохата на дигиталната свързаност и изкуствения интелект“, съобщи пресцентърът на висшето училище.
Целта на четиридневната научна конференция бе за представяне и обсъждане на ситуацията за управлението, съхраняването, използването и популяризирането на ресурсите, свързани с японистиката в Европа, Северна Америка, Япония и други части на света. В унисон с темата на конференцията, презентациите бяха свързани с предизвикателствата на изкуствения интелект, прилаган в изследването и съхраняването на различни изследователски ресурси в областта на японистиката.
Събитието бе открито от главен асистент д-р Стела Живкова от катедрата „Японистика“, която изрази радостта си да приветства всички участници в събитието и изрази надеждата си да имат хубав престой в София.
Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Ренета Божанкова отправи пожелания за успех на конференцията от името на ректора проф. Георги Вълчев. Тя каза, че за университета е голяма чест да бъде домакин на престижния научен форум. Проф. Божанкова изрази положителните си впечатленията от научната програма на конференцията, която привлича вниманието с много важни съвременни въпроси, насочени към развитието на хуманитаристиката и участието на учени, изследователи и специалисти от различни области на науката. Тя изрази надеждата си, че чрез всички тях японската култура и история ще намерят нови пътища към сърцата и умовете на хората от цял свят.
Проф. Божанкова благодари на организационния комитет на конференцията, на колегите от Факултета по класически и нови филологии, от катедрата „Японистика“, за положените усилия и активна работа, за да се състои научния форум. Заместник-ректорът изрази надеждата си, че всички присъстващи ще имат незабравими спомени от престоя си у нас, а на конференцията пожела успех и плодотворни дискусии.
Заместник-деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Петър Моллов се обърна с поздрав към гостите в аулата и посочи, че мащабността на събитието и високото ниво на участниците свидетелстват за високия международен престиж, с който се ползва българската японистика и това е повод за гордост за целия факултет.
По традиция конференцията осигурява платформа, която събира заедно специалисти от различни видове институции – университети, библиотеки, музеи, архиви, изследователски центрове и други. Новостта на този проект се състои в това, че той представлява опит за изясняване на ролята на изкуствения интелект в изследователския процес и работата с различни източници на информация.
Поредицата от презентации, дискусии и посещения в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Централната университетска библиотека на Софийския университет със специален акцент върху Зографската стая, осигуряваща достъп до ръкописи, които са трудно достъпни, допринесоха за обмена на знания и информация, както и за обсъждането на новите тенденции в научните среди, свързани с темата на конференцията.
На научния форум бяха дискутирани нови практики за справяне с предизвикателствата на съвременната високотехнологична епоха, в която дигиталната свързаност и изкуствения интелект заемат все по-съществено място.
В конференцията участваха около 200 специалисти от Европа, Япония и САЩ. Пленарен доклад изнесе проф. д-р Адам Лисбън (Colorado University). Над 30 водещи изследователи от различни университети, архиви, библиотеки и други изследователски институции също представиха свои доклади и научни съобщения.