Министерският съвет одобри 7,5 млн. лева за подкрепа на млади учени и постдокторанти

Министерският съвет одобри 7,5 млн. лева за изпълнението на втория етап от Националната програма „Млади учени и постдокторанти – 2“. Съгласно описаните в програмата критерии средствата се разпределят между 25 държавни висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанска академия, Военномедицинска академия, Националния център по заразни и паразитни болести и Националния институт по метеорология и хидрология, съобщи правителствената пресслужба. 
По първия модул на програмата ще се привличат и назначават млади учени, които нямат договор за работа с конкретно висше училище или научна организация. Могат да бъдат подкрепяни и вече назначени асистенти, главни асистенти и докторанти, включително в задочна и самостоятелна форма на обучение. 
Новоназначените млади учени ще получават възнаграждение от 1200 лв. на месец. Младите учени, вече наети по друг договор в същата организация, ще вземат допълнително от 200 до 600 лв. месечно. И в двата случая са включени средствата за осигуровки за сметка на работодателя. 
Модулът „Постдокторанти“ е за учени с образователна и научна степен „доктор“ от българско или чуждестранно висше училище или научна организация, придобита преди не повече от пет години. Те кандидатстват за финансова подкрепа с проектно предложение по актуална научна тема. Проектът трябва да бъде на високо научно ниво, да има детайлна програма и подробен финансов план. С предимство ще се класират постдокторанти, които не работят в конкретно висше училище или научна организация.
Общо 37 000 души са ангажирани с научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България през 2022 г., като само за година има ръст от 7 процента. Това е отбелязано в приетия от правителството отчет за изпълнение на първия етап от Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. Половината от изследователските кадри са съсредоточени в предприятията – най­-големият дял досега след непрекъснат темп на нарастване след 2013 г. Само за последната една година увеличението на персонала, зает с НИРД, в бизнес сектора е близо 15 процента, съобщи  пресслужбата на Министерския съвет, цитирайки друго решение от днес.
През отчетния период са положени усилия за увеличаване на финансирането за стипендии за младите учени и постдокторантите, създадена е рамка за бонуси за изследователи, увеличена е подкрепата за интернационализация на българската изследователска система чрез отпускане на безвъзмездни средства за сътрудничество и мобилност на изследователите, подкрепа на програми, които формират връзки с изследователи от българската диаспора, национални научни програми и други. 
Научноизследователската инфраструктура в страната се модернизира и надгради в изпълнение на Националната пътна карта за научна инфраструктура. Държавата предостави 125 884 481 лева за изграждане, поддържане и оперативна дейност, модернизиране, развитие, членски внос в съответната паневропейска инфраструктура, включително и за осигуряване на необходимия човешки ресурс. Изградени са уникални за региона научни инфраструктури, обекти със стратегическо икономическо и обществено значение. В края на периода пътната карта съдържа 51 обекта, като шест от тях са Центрове за върхови постижения, а десет са Центрове за компетентност, които се изграждат с финансовата подкрепа на ЕФРР и ОП НОИР. 
Подкрепени са и фундаменталните научни изследвания чрез институционалното и проектното финансиране на конкурсен принцип.
Договарянето и сътрудничеството с научното издателство „Елзевир“ се отчита като особен успех, като е договорен безплатен златен модел на отворен достъп до публикациите в изданията на издателството. 
Бюджетът на Фонда „Научни изследвания“, основният инструмент за финансиране на научните изследвания на конкурсен принцип, нараства над два пъти, като през 2022 г. достига близо 38 млн. лв. Основната част от осигурените средства се разпределят за фундаментални научни изследвания по научни области. 
Чрез одобрените 15 национални научни програми са предоставени близо 81 млн. лв. за изследвания в областта на климата, водните ресурси, бедствията, културноисторическото наследство, цифровите технологии и технологиите за електронно здравеопазване, изследвания в областта на здравословните храни и биотехнологиите, за нисковъглеродни енергийни източници и др. 
Националната контактна мрежа по Рамковата програма „Хоризонт Европа“ се укрепи и се създаде български облак за отворена наука за разпространението и за трансфера на научни резултати. 
През 2022 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност в България достигат 1266 млн. лв., което е ръст от близо 18% спрямо предходната година.
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари