Моята цел е да съхраня по някакъв начин това, с което през годините съм се сдобил – и като поезия, и като преводни текстове. Това каза пред БТА поетът Кирил Кадийски. Тази вечер той представи книгите „Изгнаник на земята“ и „Alter ego на българската поезия“ в Casa Libri в София.
Кадийски коментира, че няма на кого да се предаде занаятът на поетите. „Това е много лошо“, добави той.
Авторът разказа, че наскоро млада поетеса му се е оплакала, че едно от децата от Националната гимназия за древни езици и култури „Свети Константин Кирил Философ“, които пишат стихове, я питало защо създава класическа поезия с рими, тъй като това е „демодирано“.
„Но какво означава демодирано? Да вземем един художник като Салвадор Дали. Той може да рисува като Рафаело, но не рисува картините на Рафаело или картините на предходниците. Той създава една нова действителност. Тоест, тази старомодност, демодираност не идват от това как правиш нещо, а какво правиш. Като пишеш за глупости, за незначителни и нестойностни неща, това е демоде“, каза поетът.
Кирил Кадийски отбеляза, че напоследък го обвиняват, че пише твърде много. „Аз не пиша много, но това, което правя, е да се старая по един добър начин да стигна до читателите“, добави той. Според него, ако един творец има какво да каже, то той трябва да го направи по нов начин. „Нещата са казани много отдавна. Библия, Талмуд, Коран – в свещените книги всичко вече е казано. Но това казано новият творец има задачата да каже по нов начин“, отбеляза Кадийски.
Сред участниците в събитието бе проф. Валери Стефанов, който представи новите заглавия на поета. Според неговите думи „Изгнаник на земята“ е странна книга, която е жест на самия Кадийски към себе си и към собствения си образ.
„Той е събрал много текстове, обединил ги е, дал им е една концептуална рамка, в която ни казва, че Кирил Кадийски е другият на българската поезия. Мисля си, че Кирил Кадийски колкото е алтер егото на българската поезия, толкова е и вписан в традициите на българската поезия“, отбеляза проф. Стефанов.
По думите му поетическият свят на Кирил Кадийски е съвкупност от образи, които са пулсиращи, исторични и задаващи специфичен тип менталност, отношение към литературата и словото. „Поезията говори за много неща, а не за най-видимите, които обикновено сме склонни да обсъждаме“, каза още той.
Проф. Валери Стефанов коментира, че има тревожност в Кирил Кадийски и в неговото творчество. „Тревожността можем да наречем травматичен опит, можем да я наречем по различни начини. На мен ми е любопитна тази тревожност, този травматичен опит и начинът, по който се осмисля. Ако щете, травматичен опит е това дали си признат или не си признат“, добави той.
Проф. Стефанов отбеляза, че двете заглавия на Кирил Кадийски си партнират и са свързани. „Тоест, Кирил Кадийски се осмисля като изгнаника“, добави той. Според проф. Стефанов едната книга („Alter ego на българската поезия“ – б. а.) е критически рефлексивна за самия автор, а другото издание е на поетическите инвенции и поетическата памет на Кирил Кадийски.