На 7 юли 2002 г. е обявено, че е открит Тумай най-възрастният член на човешкото семейство, датиращ отпреди седем милиона години

На 11 юли 2002 г. научното списание “Нейчър” официално представя изкопаемите останки на нов вид хоминид – Сахелантропът (Sahelanthropus tchadensis), който е познат и под името Тумай. Откритието е извършено година по-рано от международна група археолози в пустинята Джураб на територията на Чад.
БТА съобщава за събитието в своята емисия “Забава и знание”:
Черепът на най-възрастния член на човешкото семейство беше открит в африканската пустиня
Лондон, 11 юли 2002 г. /БТА/ Черепът на най-възрастния член на човешкото семейство, датиращ отпреди седем милиона години, беше открит от международна група археолози в пустинята Джураб на територията на Чад, съобщават световните осведомителни агенции.Намереният в африканската пустиня череп позволява окончателно да се отхвърли теорията за съществуването на „промеждутъчно звено“ между хората и шимпанзетата, смятат учените.Предполага се, че откритият в Чад череп е принадлежал на същество, което е живяло три милиона години преди появата на първото човекоподобно, известно досега. Съществото е кръстено Тумай. То е живяло във време, за което съществува най-малко информация за еволюцията на човека, твърдят учените. Доказва, че науката и досега не разполага с точни данни, за това какво е ставало на Земята преди пет – 10 млн. години. Споровете къде именно да се постави на картата на произхода на човека съществото от Чад, наречено от учените сахелантропус чаденис, ще са много разгорещени. Находката ни кара да подлагаме под съмнение съществуващото досега родословно дърво на хомо сапиенс, заяви пред Би Би Си Крис Стингър от Природонаучния музей в Лондон. Учените са на мнение, че находката е изключително важна, но все още никой не знае дали Тумай е пряк предшественик на човешкия род. Д-р Хенри Ги, отговорен редактор на сп. “Нейчър” коментира, че Тумай безспорно е най-важното археологическо откритие в нашата история. Той твърди, че тази находка може да съперничи на откритите преди 77 години, през 20-те години на ХХ век, останки от австралопитек, потвърдили африканския произход на хората. Черепът на Тумай бе намерен в Чад от международен екип от френски и чадски палеоантрополози. Находката от пустинята Джураб се свързва с други вкаменелости, датиращи отпреди седем милиона години, когато в района е имало едновременно езера, гори и пустиня. Научното название на находката от Чад е Sahelanthropus tchadensis. Големината на мозъчната кутия на Тумай е колкото тази на шимпанзе, но други черти го определят по-скоро като човек отколкото като маймуна. Анализът на находката все още не е завършен, но от сега е ясно, че Тумай е притежавал загадъчна смес от съвременни и отдавна изчезнали черти. 
***
Фосилът Тумай вероятно е съставен от фосили от три различни индивида
Париж, 21 юни 2004 г. /БТА/ Смятан за прародител на човека от едни учени и за евентуален прародител на горилата от други, Тумай с научното название Sahelantropus tchadensis, живял преди седем милиона години на територията на днешен северен Чад, може би не е нито едното, нито другото. Фосилът Тумай вероятно е съставен от фосили от три различни индивида, показва проучване на двама френски учени, предаде АФП.Резултатите от него са поместени в сп. “Саут Африкън джърнъл ъв сайънс”. Ален Бовилен от университета Париж Х-Нантер и Ив Льо Гелек са установили, че фосилът включва ляв мъдрец, „залепен“ в дясната страна на долната челюст. Като изследвали снимка на дясната половина на долната челюст, намерена след откриването на черепа (…), двамата учени открили също трети ляв кътник, който е в добро състояние и е „залепен“ към развалените зъби.Мъдрецът е бил открит отделно от другите находки, поясняват авторите на статията, озаглавена „Допълнителни подробности за фосилите, приписвани на Sahelantropus tchadensis /Тумай/“. Те отбелязват, че друг зъб, намерен на обекта, е изчезнал. Нужно е да разполагаме с прецизни данни за фосилите, приписвани на Sahelantropus, за да ги тълкуваме, заяви Бовилен. Според него Тумай е съставен от фосили от най-малко три различни индивида. Бовилен е участвал в около 30 изследователски мисии в чадската пустиня и по-специално в „родния край“ на Тумай. През юли 2001 г. той ръководеше малкия изследователски екип, открил черепа на Тумай.През юли 2002 г. Sahelantropus бе представен от ръководителя на френско-чадската палеоантроположка мисия Мишел Брюне в сп. “Нейчър” и се превърна в научна сензация, широко отразена от медиите. Статията обаче предизвика полемика, тъй като някои палеонтолози прецениха, че Sahelantropus е по-скоро прародител на горилата. Брюне пък смяташе, че Тумай е точно на границата между прародителя на човека и този на шимпанзето. Две години по-късно дебатите не са приключили. 
***
Новооткрити фосили подкрепят теорията, че Тумай е най-старият известен хоминид 
Париж, 7 април 2005 г. /БТА/ Новооткрити фосилизирани останки и триизмерна реконструкция на черепа потвърждават, че съществото, наречено „Тумай“, е най-ранният известен на науката предшественик на съвременния човек, твърдят френски учени, цитирани от световните информационни агенции.В публикация в сп. “Нейчър” Мишел Брюне и екипът му съобщават за намерените от тях две долни челюсти и един горен кътник на въпросното същество в същия район, където те са открили и първите части от него през 2001 г. Морфометричният анализ и реконструкцията показват, че Тумай принадлежи по-скоро към групата на хоминидите, а не към тази на големите маймуни. (…)Направената сега реконструкция на открития преди три години деформиран череп показва, че Тумай има няколко характеристики на хоминидите. Положението на отвора, където гръбначният стълб се свързва с главата, е подобно на това на хората, а не на маймуните. То предполага, че Тумай е ходил изправен, но не е категорично доказателство за това.Големият въпрос всъщност е дали наистина Saheldntropus tchadensis се е движел на два крака, защото това е основната характеристика на хоминидите. Пред Асошиейтед прес Мишел Брюне казва, че ще е „голяма изненада“, ако Тумай не е ходел изправен. Той обаче се съгласява, че за да твърдят това категорично, учените трябва да открият и анализират скелетни кости, като коляно, таз или стъпало. 
***
Окончателното разделяне между човека и шимпанзето е станало много по-късно, отколкото се смяташе досега
Лондон, 17 май 2006 г. /БТА/ Прадедите на човека и на шимпанзето са се кръстосвали в продължение на хилядолетия и дори на милиони години преди окончателното разделяне на двата вида, което е станало много по-късно, отколкото се смяташе досега, съобщава сп. “Нейчър”.Американски изследователи под ръководството на Дейвид Райх от Харвардския медицински институт в Бостън, Масачузетс, са заключили, че двата вида първо са се разделили преди максимум 6,3 милиона години и вероятно преди по-малко от 5,4 милиона години, но това не им е попречило да обменят гени помежду си. Това се забелязва отчетливо при Х-хромозомите /женските полови хромозоми/, чиито сходства изглежда свидетелстват за повторно кръстосване между двата вида. Окончателният „развод“ изглежда е настъпил след дълъг период на кръстосване, продължил вероятно четири милиона години.Изследването даде неочаквани резултати относно начина, по който човекът се е отделил от шимпанзето, смята Райх. Установихме, че структурата на популацията, съществувала около периода на спесификацията
/поява на нови видове/, се е различавала съществено от която и да било съвременна популация на маймуни. Тогава вероятно се е случило нещо много особено, заключава изследователят. Резултатите от изследването поставят под въпрос статуса на човекоподобните, смятани за най-древните прадеди на човека, като например сахелантропа /Тумай/, живял преди шест – седем милиона години, орорина, живял преди шест милиона години, и ардипитека, обитавал нашата планета преди около 5,5 милиона години. Енигмата, свързана с произхода на шимпанзето, обаче остава неизяснена. За разлика от многобройните фосили от прадеди на човека, досега не се открити кости, които да бъдат приписани на първите шимпанзета. Изключение правят само намерените няколко древни зъби. Пълното дешифриране на генома на шимпанзето също не донесе очакваните индикации. Изследователите все пак потвърдиха, че генетичното сходство между двата вида е 99-процентно. 
 
***
Френски учени потвърдиха възрастта на най-древния известен хоминид
Вашингтон, 28 февруари 2008 г. /БТА/ Проф. Мишел Брюне от „Колеж дьо Франс“ в Париж и колегите му са потвърдили, че най-древният известен хоминид е на повече от седем милиона години, предаде АФП, като цитира  изследване, публикувано в сп. „Нейчър“ и в бюлетина на Американската академия на науките (Proceedings of the National Academy of Sciences).Черепът на Тумай с научно название Sahelanthropus tchadensis беше открит западно от долината Рифт в пустинята Джураб на територията на Чад през 2001 г. от проф. Брюне. Ученият представи черепа (…) като най-стария познат член на човешкото семейство, чиято възраст бе определена на седем милиона години. Други палеонтолози се усъмниха в това, като бяха по-склонни да смятат Тумай за предшественик на горилите.За да потвърдят възрастта на Тумай, специалисти от френския Национален център за научни изследвания са използвали берилий 10, радиоактивен изотоп на берилия, и по този начин черепът е бил датиран на 7,04 милиона години.Този период е близък до периода, през който шимпанзетата и хоминидите са се разделили в еволюцията си. Това вероятно е станало преди по-малко от осем милиона години, предполагат палеонтолозите.
***
Откривателят на Тумай оспорва неговата възраст
Париж, 1 септември 2008 г. /БТА/ Ален Бовилен, откривателят на фосила Тумай, който се смята за най-древния представител на хоминидите, оспори неговото датиране в статия в сп. „Саут африкан джърнал ъв сайънс“, предаде АФП.През февруари палеонтологът проф. Мишел Брюне от Колеж дьо Франс потвърди, че черепът е на седем млн. години с помощта на изотопен анализ на седиментите от мястото на откритието. Ален Бовилен, който е географ, възразява, защото черепът не е намерен инкрустиран в седимента, а върху терена. Това означава, че той може да е и от друго място. (…)
***
„Дискавъри“ класира най-големите научни открития на десетилетието  
Москва, 18 декември 2009 г. /БТА/ Американският телевизионен канал „Дискавъри“ направи равносметка на първото десетилетие на XXI век и представи 10-те най-значими научни открития, извършени през него, съобщи в. „Московский комсомолец“. На първо място е скоростта, с която се топят ледовете. Тя се оказва по-висока, отколкото се предполагаше преди. (…)На второ място е начертаването на картата на човешкия геном. (…)На трето място е откриването на вода на планетата Марс. (…)На четвърто място е получаването на стволови клетки по етичен път. (…) На пето място е управляването на протези с помощта на сигнали от мозъка. (…) На шесто място е откриването на планети-„пришълци“. (…) На седмо място са новите предци на човека. През 2002 г.  в северните части на Чад изследователи откриха череп на 6-7 милиона години, принадлежал на  Sahelanthropus tchadensis – известен като Toumai (Тумай). (…)След това се появи Арди. През 2009 г. в Североизточна Етиопия беше открита пълен скелет на хоминида Ardipithecus ramidus на възраст 4,4 милиона години. На осмо място е потвърждаването на съществуването на тъмна материя. (…)На девето място е изучаването на меките тъкани на динозаврите. (…)На последното, десето място е откриването на нов космически обект в Слънчевата система. През януари 2005 г. Майк Браун и неговият екип благодарение на обсерваторията Паломар откриха планетата-джудже Ерис (…).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари