„На гости на Тунджа“: Десислава и Петър, чиито врати на фермата и дома им в село Гълъбинци са винаги отворени

Рекламирай в beZpartien.bg

От началото на април започва инициативата „На гости на Тунджа“. Както писа БТА, ферми в селата на община Тунджа в Ямболско отварят вратите си за посетители на всякаква възраст, но най-вече за децата. В едночасови турове те ще могат да се докоснат до природата, земята и земеделието по занимателен начин. 
Десислава и Петър Петрови от село Гълъбинци са едни от фермерите в „На гости на Тунджа“. Тя е от Велинград, а той е от Стара Загора. Преди осем години избрали тунджанското село за свой дом, бягайки от шума на живота в града. „Искахме пространство, децата ни да живеят на село, да ядат чиста храна“, разказват те.
Преди да изберат живота на село, се занимавали с хотелиерство и ресторантьорство. Купили си къща в Гълъбинци, захванали се със земеделие. Купили и още изоставени къщи с дворове. Днес вече отглеждат два декара със зеленчуци в оранжерии и още около 10 дка в градини. Работници имат само двама, но помагачи повече – трите им деца на четири, шест и осем години. 
Денят им започва в 5:00 часа сутринта и продължава до 12:00 часа вечерта, разказва Петър. Опитват се да поддържат и съхраняват традиционните български сортове зеленчуци в стопанството си. „Не произвеждаме красиви хибридни зеленчуци, а грозни домати и криви краставици“, казва с усмивка тя, а той обяснява, че обработка с пестициди „изправя“ краставиците.
Идеята за организирани посещения във фермата им е на Десислава. Зародила са преди две години и се радва на голям интерес. Затова и с готовност се включват в инициативата „На гости на Тунджа“, организирана от Община Тунджа. „Идват хора от цялата страна, влизат късат си зеленчуци, обясняваме им какво правим. Нашите врати са винаги отворени, не се заключваме“, допълва тя. 
Според нея за децата, които нямат досег със селото, е най-интересно. „Да си вземат едно семенце вкъщи, да си го полеят, да видят какво ще стане от него. Включваме ги и в целия процес на работата, защото трябва да докоснат земята. Да, родителите малко може да не са доволни, че децата ще се поизцапат“, казва с усмивка Десислава. „Ако не знаят как да се изцапат, нашите деца могат да им покажат нагледно много добре“, смее се и Петър.
След няколко несполучливи опита се отказали да пласират продукцията си на едро. Залагат на директни продажби – участват във фермерски пазари, разнасят стока в Ямбол след поръчка, изпращат по куриер в други градове. „Хубаво е децата да дойдат и да видят откъде идва храната, как се произвежда. Така после ще станат едни информирани клиенти, които не отиват да купят вносни зеленчуци в големите вериги, а ще знаят как да изберат качествената храна“, допълва той.
Отскоро отглеждат и по-екзотични зарзавати, като кейл и разноцветен манголд. Въпреки че отглеждат чиста продукция, бюрократични изисквания ги спират да сертифицират стопанството си като биоферма. А и етикетът „био“ все още стряска хората, че стоката ще е много скъпа, обяснява Петър. 
Десислава и Петър „довели“ още 15 млади семейства в село Гълъбинци. На някои от тях отстъпили закупени от тях имоти, запалили ги по земеделието. Създали си сплотена малка общност и са категорични, че са щастливи да отглеждат децата си близо до земята и изконните български традиции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *