Над 57 на сто от българите смятат, че разпознават фалшивите новини, сочи проучване

Над 57 процента от българите смятат, че по-скоро успяват да се ориентират кои новини са фалшиви. Това каза днес на дискусия в Съвета за електронни медии (СЕМ) Лидия Йорданова от „Екзакта рисърч груп“. В рамките на събитието тя представи резултати от социологическо изследване по темата за потребление на медийно съдържание в предизборната кампания за вота за Народно събрание и за Европейски парламент на 9 юни.
„Нашето изследване на този етап е само първа крачка. Ние питаме: „Мислите ли, че можете да преценявате кои новини са фалшиви и кои не са?“. Разбира се, една следваща сериозна крачка би била да разберем доколко критериите им са реални“, каза Йорданова. Тя допълни, че отговорите се влияят и от мнението на респондентите за престиж.
Социологическото изследване е осъществено в периода от 28 май до 6 юни. На квотен принцип, с представителност по пол, възраст и тип населено място, са подбрани и интервюирани лице в лице 1050 пълнолетни граждани.
Въпреки разочарованието и апатията на българите, онези, които имат навик да следят медиите, информации и коментари по политически теми, са повече от българите, които нямат подобен навик, каза Лидия Йорданова. По думите ѝ тези данни са базирани на самооценка. 
Значително повече са хората, на които не им се е случвало да проверяват допълнително източника на информация по предизборни теми, когато се информират от социалните мрежи, отбеляза Йорданова. Това са 63 процента от интервюираните, посочи тя. Според цитираното от нея проучване близо 73 процента от анкетираните посочват, че журналистите трябва да имат активна роля, когато водят предизборни дебати, като задават критични въпроси, настояват за отговори и следят за изясняване на фактите и обстоятелствата.
От изследването става ясно още, че около 61 на сто от анкетираните следят хода на изборния ден в традиционните медии, близо 25 процента – в интернет, а приблизително 14 на сто не следят изборния ден. В сравнение с данни от сходно изследване на „Екзакта рисърч груп“ от март 2023 г. се наблюдава спад от близо осем процента в използването на традиционните медии като източник на информация в изборния ден. 
ОБЩО 32 СИГНАЛА СА ИЗПРАТЕНИ ОТ СЕМ ДО ЦИК
Специализираната мониторингова дирекция на СЕМ също представи свой доклад по темата за медийното съдържание по време на предизборната кампания. Периодът на наблюдението е от 10 май до 9 юни, като в обхвата му влизат 13 радиопрограми, 13 телевизионни програми и 12 нелинейни услуги.
„По време на кампанията констатирахме, че за една от линейните медийни услуги се преустанови подаването ѝ. Това е „Алфа тв“. На 3 юни програмата преустанови излъчване. Все още в СЕМ нямаме информация каква е действителната причина“, каза Зорница Гюрова от дирекция „Мониторинг и анализи“ на СЕМ.
Тя обясни, че наблюдението за пореден път се констатира, че няма лидерски дебати, като само три услуги разпространяват на живо целите дебати на водещите кандидати за представител на Европейската комисия в Брюксел. По думите ѝ сред затрудненията пред доставчиците на медийни услуги в рамките на предизборната кампания са свързани със съобщението, че купуването и продаването на гласове е престъпление. То се слага не само заедно с агитационното съдържание, а се излъчва и съвместно с журналистическото съдържание, посочи Гюрова. Според нея някои доставчици се презастраховат, като пускат това съобщение. Други доставчици не публикуват навреме своите договори за платена агитация, каза тя. Мониторингът отчита още участие на водещи журналисти в предизборното съдържание като кандидати. За първи път имаме представители от Българското национално радио, които за радост обаче в периода на изборите са в отпуск и техните гласове не се чуват едновременно и в журналистическо, и в агитационно съдържание, посочи Гюрова. „Също така отчитаме участие на водещи в „7/8 тв“, СКАТ, „България 24“ и „Евроком“, допълни тя.
Общо 23 писма с 32 сигнала за несъответствие с Изборния кодекс са изпратени от СЕМ до Централната избирателна комисия (ЦИК). Констатираме, че 11 услуги огласяват резултатите от допитването до общественото мнение по повод изборите преди края на изборния ден, отбеляза Зорница Гюрова. Шест сигнала са за накърняване на добрите нрави, включително изказвания с антисемитски позиции, четири сигнала са за липса на съобщение за платена агитация при наличие на договор, четири са още за липса на съобщението, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Три сигнала СЕМ е изпратил до ЦИК за неспазване на реквизитите при съобщение на социологически данни, два – за използването на знамето на България в агитация, два – за липсваща информация на сайта на доставчика за договори, когато агитация се излъчва и един сигнал – за използване на религиозни символи в агитация.
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ НЕ ХАРЕСВАТ ФОРМАТА НА ДЕБАТА
„Ние наблюдаваме една тенденция, която се засилва през последните години – че политическите партии, особено големите политически партии, не харесват формата на дебата, да го кажа по-меко. Те по всякакъв начин се опитват да неглижират изказването в дебат на своите позиции и аргументи, от което губи обществеността“, каза Мариела Драголова, директор на дирекция „Новини и актуални предавания“ в Българската национална телевизия (БНТ). 
И като потребител на информация, смятам, че формите на дебата са една от най-чистите форми, в която можеш да разбереш каква е разликата между кандидатите, дали някой се опитва да спекулира с определена информация, каза журналистката от БНТ Добрина Чешмеджиева. „Ние трябва да дадем еднакво време на всички. Тоест, ако ние искаме в праймтайма да имаме големия политически дебат на седемте, шестте или осемте основни политически сили – колкото дадем на тях, на същото място трябва да дадем на всеки друг. Дадохме им смешно време – по седем минути, защото нали разбирате, че в три предавания ние не можем да съберем всички кандидати“, посочи тя. Проблемът не е само, че те не искат да участват в дебати, партийните лидери отказват вече да дават интервюта пред големите медии или си избират удобни журналисти, смята журналистът Илия Вълков. По думите му първите данни от годишното изследване на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) показват, че „политическият натиск е скочил до 70 процента“.
Директорът на дирекция „Дигитални програми“ в Българското национално радио (БНР) Иво Тодоров отбеляза, че и в общественото радио са имали проблем с участия в безплатните формати, „защото на тях идват предимно по-малки партии, които използват всяка възможност за ефирна презентация“
Д-р Никола Тулечки отбеляза, че социалните мрежи вече са незаобиколима информационна среда, като в тях обаче комуникацията се осъществява с натрупване, вместо на кампаниен принцип. Изисква се друга модалност – трябва да е много сбито съдържанието, да се използват емоциите като лубрикант за посланието, смята той.
Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията цитира проучване на организацията по три теми, свързани с дезинформация. Според него около 15 процента от новините в онлайн медиите и над 40 процента от постовете в социалните мрежи съдържат дезинформация. Почти 70 процента от източниците на тези дезинформационни послания бяха политически лидери, каза Галев.
Обществените медии се справят много добре, като запазиха добрия тон в много трудни ситуации, каза Стоил Цицелков, представител на Обществения съвет на ЦИК. Кампанията е отговорност на политиците и когато говорим за кампания 2 в 1, ние почти не чухме европейска кампания, фокусирахме се основно върху нашите местни проблеми, но това трудно журналистите могат да го променят, когато дори кандидати за ЕП в своите участия говориха за България основно, посочи той.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари