Надявам се, по-младите читатели на „Роман в целофан“ да осъзнаят, че светът не започва от тях, каза пред БТА Димитър Шумналиев

Надявам се, по-младите читатели на „Роман в целофан“ да осъзнаят, че светът не започва от тях. Това каза пред БТА Димитър Шумналиев по повод новата си книга. Той бе гост днес на Пролетния панаир на книгата.
Действието се развива по време на социализма в квартал „Лозенец“. „И в „Лозенец“ е имало болка, любови, разочарования, амбиции – тоест, всичко онова, което характеризира човешкия род, човешките комплекси. Тоест, това е един конгломерат от чувства, стойности и низости, които съпътстват всяко общество в една или друга степен“, каза той.
По думите му книгата е една възстановка на времето, като историята е колкото лична, толкова и плод на творческата фантазия. Включени са реални събития, като в романа има много романтика и много тъга. 
„Лозенец“ беше един романтичен, устроен, ведър, зелен квартал с невисоки къщи, дворчета, цъфтящи вишни и беше съсипан по време на така наречената демокрация, отбеляза Димитър Шумналиев. Посочи, че с приятелите му са израснали с Кръстю Сарафов, Елин Пелин, Валери Петров, Ирина Тасева, играели в летния театър, по естрадите на парка. „Между другото, на много места в парка имаше много танцувални площадки, имаше дансинги. Танцуваше се в парка. Играехме на стадион „Народна армия“ – същият този, който сега е безумие, едно градоустройствено недоносче“, каза авторът. Това беше „Лозенец“, страда ми душата от напъна на бетоните, на новото хаосно строителство, допълни той.
„Аз се връщам назад годините не е за да възкреся строя, защото нямам никакво желание този строй да се връща. Макар че имам желание да се върна в младостта, но слава Богу, няма машина на времето. Защото пък се завърти машината на времето около мен колко детайли и тежки събития трябва да преживея отново“, каза писателят и журналист.
Според него книгата му разобличава машината, която е тегнела над хората по онова време. Отбелязва обаче, че в същото време, хората са били щастливи. „Сигурно, защото бяха млади, защото имаха пари за трапезата, за кръчмата. Кръчмите бяха пълни. Роди се столична бохема. Въпреки че към всеки творчески съюз имаше щатен служител на Държавна сигурност. И ние знаехме кой е той – и в Съюза на писателите, и в Съюза на журналистите и в Съюза на художниците, на композиторите, на архитектите. Не само това, те бяха наши приятели. Ние ги канехме на нашата маса, общувахме с тях. Какво са докладвали – не знам. И, в същото време, около нас витаеха едни тъмни личности, които излъчваха много благородство, фалшиво благородство и които пишеха жестоки доноси срещу нас – така наречените сътрудници на Държавна сигурност. Като дойде демокрацията, аз се потресох от факта, че хора, които са били на гости вкъщи, по Нова година, на рождени дни на децата ми, са писали доноси срещу мен“, разказа Шумналиев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари