Некомплектът от военнослужещи е над 20%, сочи Докладът за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2023 г.

Рекламирай в beZpartien.bg

Некомплектът от военнослужещи е над 20%, налага се предприемането на спешни законодателни мерки за резерва, чрез които да се създадат условия за подготовка на запаса в мирно време, а нивото на разходи за отбрана от 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) е недостатъчно. Това са част от изводите в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2023 г. Правителството в оставка одобри доклада вчера. В документа се посочва и нуждата да бъде иницииран обществен дебат относно възможностите за въвеждане на форми на задължителна военна подготовка на гражданите.
През 2023 г. некомплектът от военнослужещи за Министерството на отбраната (МО), структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия продължи да нараства, като към края на 2023 г. достигна 21,8%. 
Недостигът на офицери е 26,1%, на офицерски кандидати 6,1%, на сержанти/старшини 11,2% и на войници/ матроси 27,6%. Особено тревожно е състоянието на окомплектоването с военнослужещи в Сухопътните войски, където нивото на некомплекта е още по-високо. Това състояние на окомплектоването значително ограничава възможностите на Въоръжените сили да изпълняват в пълна степен възложените им задачи както на национално ниво, така и в рамките на колективната обрана в НАТО, пише в доклада.
Доброволният резерв остава попълнен на критично ниски нива. Необходимо е да се работи за повишаване на мотивацията за постъпване и оставане на служба, както и да се търси нов подход при набирането на кандидати за военна служба. Наложително е да се инициира обществен дебат относно възможностите за въвеждане на форми на задължителна военна подготовка на гражданите.
Комплектуването с доброволен резерв е 16%, като се запазва тенденцията на липса на кандидати за сключване на договори за служба в него. Въпреки предприетите мерки, кандидатите за постъпване на военна служба и служба в доброволния резерв не се увеличиха. Основната причина се състои в това, че нивата на заплащане, въпреки увеличаването за шеста поредна година на възнагражденията на военнослужещите средно с 10%, остават неконкурентни на пазара на труда спрямо редица други професии, в които рискът за живота и здравето е по-нисък, а условията на труд са значително по-леки.
Друга причина е ниският интерес към военната служба. За голяма част от младите хора военната професия е непривлекателна поради тежестите и лишенията, рисковете, лошите условия на труд и остарялото въоръжение. Крайно негативно влияние оказват и зловредните информационни кампании, манипулиращи общественото мнение по отношение на войната на Русия срещу Украйна и ролята на държавата и Въоръжените сили, сочи още докладът.
Отчиташе се стабилна тенденция на плавно и постепенно номинално нарастване на разходите за отбрана, като за 2023 г. разходите за отбрана надвишават заложеното ниво в Националния план 2024 (1.88% от БВП при планирано ниво от 1.85%). Този факт потвърждава наличието на солидна политическа воля за изпълнение на съюзните ангажименти на страната, при отчитане на сериозно влошената среда на сигурност. Същевременно, следва да се отчита, че повечето страни членки на НАТО, включително и България, се ръководят от убеждението, че нивото на разходи за отбрана от 2% от БВП е недостатъчно и, следователно, то вече се възприема като отправна точка за по-нататъшното им нарастване.
България е от държавите членки на НАТО, които тази година ще отделят 2% от брутния си вътрешен продукт за разходи за отбрана. По думите на министъра на отбраната в оставка Тодор Тагарев това ще продължи във всяка от следващите години до 2032 г. За 2026 г. имаме сериозни плащания по сключени вече договори, тогава бюджетът е по-висок, около 2,4 на сто от брутния вътрешен продукт. Трябва да тръгне процесът на превъоръжаване по-мащабно, трябва да наваксаме изоставане от десетилетия, посочи министърът. Значителна част от този бюджет, около 1/3, е за инвестиране в нови способности и това се посреща доста добре от нашите съюзници, обясни Тагарев по-рано тази година.
Поуките от войната в Украйна показват, че при продължителни бойни действия, основен фактор за поддържане на боеспособността се явява своевременното доокомплектоване на формированията със запасни. Изменението от 01.01.2008 г. на Конституцията на България отмени задължителната наборна военна служба. Това рефлектира негативно върху състава и възможностите на запаса, тъй като наборната военна служба по своята същност бе фундамент за подготовка на българските граждани за отбрана на страната и основен източник за попълване на военновременните формирования със запасни, сочи още докладът за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2023 г.
Попълването на запаса с военно подготвени български граждани след 2008 г., продължи да се осъществява основно от освободените от военна служба военнослужещи, както и от български граждани, преминали начална и специална военна подготовка на доброволен принцип. Този модел на попълване на запаса доведе до неговото значително намаляване, като за периода 2010-2020 г. той е намалял с 43% и продължава да намалява с около 5% до 7% на година. Разчетите показват, че ако този темп се запази, след 15 години запасът ще бъде напълно изчерпан. Също така, ясно се очертава и тенденцията за прогресивно застаряване на запаса. През 2020 г. запасните на възраст до 35 г. са били едва 5% от общия брой, до 45 г. – 46% и над 45 г. – 49%, което в рамките на 10 години представлява намаление в най-ниската възрастова категория с 35% и увеличение при другите две категории с 16,18%.
В това състояние, попълването на определените военновременни команди със запасни офицери, сержанти и войници е силно затруднено. Това налага предприемането на спешни законодателни мерки за резерва, чрез които да се създадат условия за подготовка на запаса в мирно време, се посочва в доклада. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *