Новият ректор на Стопанска академия в Свищов ще търси партньорства с работодателски организации за практическата подготовка на студентите

Доц. д-р Марин Маринов обяви своите цели и приоритети като ректор на Стопанска академия (СА) „Димитър А. Ценов“ в Свищов в първото си интервю за БТА. Той встъпи в длъжност в началото на месец април тази година и пое поста от проф. д-р Марияна Божинова, изпълнявала длъжността ректор на Академията за мандат 2020-2024 г.
Поемам управлението на висшето училище в момент, в който то се развива в положителна посока във всеки един аспект от неговата дейност, посочи доц. Маринов. Като финансов директор с екипа на предишното ръководство трябваше да предприемем редица действия, свързани с финансовото оздравяване на висшето учебно заведение. Разрешихме множество и разнообразни казуси, справихме се с много предизвикателства. Това формира в мен сериозен управленски опит, заяви той.
По думите му една от причините да се кандидатира за ректор на висшето училище е погледът му върху финансовите процеси в академията, който му дава цялостна картина на дейностите в нея и най-вече къде те могат да се оптимизират и подобрят. 
Основните му приоритети по време на управленския му мандат са свързани с качеството на обучението и повишаване на практическата подготовка на студентите, задълбочаване на партньорството с работодателските организации, държавната администрация, професионалните организации и популяризиране на академията в образователното пространство. Ще наблегна и на разширяването на международното сътрудничество, увеличаването на научната продукция и повишаване разпознаваемостта на преподавателския състав на СА “Д. А. Ценов” сред националната и международната научна общност, допълни той.
Доц. Марин Маринов посочи, че към момента не се предвиждат сериозни промени в образователното портфолио. Данните ни сочат, че кандидатстудентската кампания за учебната 2024/2025 година се развива по-добре от същия период на миналата година, добави ректорът. Освен това нашето текущо образователно портфолио е много разнообразно и покрива всички актуални области на икономиката и администрацията, смята той.
По думите му всяка година по програма Еразъм+ се обучават студенти и докторанти от редица държави, като интересът от азиатските университети и по-специално тези от Южна Корея, Виетнам и Тайван е особено висок. 
Следва пълният текст на интервюто:
Доц. Маринов, бяхте избран за ректор на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ преди малко повече от месец и наскоро поехте управлението на висшето учебно заведение за следващите четири години. Какви ще са целите и приоритетите Ви?
– Поемам управлението на висшето училище в момент, в който то се развива в положителна посока във всеки един аспект от неговата дейност. Това ме прави оптимист, че моята управленска програма ще бъде успешно изпълнена. Основната цел в нея е запазване статута и авторитета на Стопанската академия като едно от най-добрите висши училища в България. Основните приоритети, които стоят пред мен, са свързани с качеството на обучението и повишаване на практическата подготовка на студентите, задълбочаване на партньорството с работодателските организации, държавната администрация, професионалните организации и популяризиране на Академията в образователното пространство. 
Освен това ще наблегна и на разширяването на международното сътрудничество, увеличаването на научната продукция и повишаване разпознаваемостта на преподавателския състав на СА “Д. А. Ценов” сред националната и международната научна общност. С колегите ми ще продължим политиката по поддържане на финансова стабилност на академията и ефективно управление на нейния сграден фонд, материални активи и информационна структура. Паралелно с това продължава работата по изграждане на академичната инфраструктура и успешното приключване на вече стартиралата кандидатстудентска кампания.
Как решихте да се кандидатирате за ректор на академията?
– Не мога да кажа, че решението да се кандидатирам за ректор на свищовското висше училище бе еднократен акт. Напротив, то по-скоро се разви като процес. Всичко стартира по време на разработването и реализирането на програмата по преструктуриране и оптимизиране на академията през предходния мандат. Като финансов директор, с екипа на предишното ръководство трябваше да предприемем редица действия, свързани с финансовото оздравяване на висшето учебно заведение. Разрешихме множество и разнообразни казуси, справихме се с много предизвикателства. Това формира в мен сериозен управленски опит. Погледът върху финансовите процеси в академията ми даде цялостна картина на дейностите в нея и най-вече къде те могат да се оптимизират и подобрят. В хода на работата установих, че колегите в академичното ръководство, а и от цялата академична общност, намират в мен ценен и надежден партньор. Започнах да усещам също така тяхното доверие и подкрепа. Получих и редица насърчения да предприема дори по-сериозни стъпки в управленската йерархия на висшето училище. Това са причините и финалното ми решение дойде съвсем закономерно и логично.  
Предвиждате ли промени в кандидатстудентската кампания за учебната 2024/2025 година? Ще има ли нови бакалавърски и магистърски специалности?
– Настоящата ни кандидатстудентска кампания вече стартира на 19 декември 2023 г. и към момента тя реално е в своя разгар, като предстои традиционно най-активната й фаза през месеците май, юни, юли и август. Данните ни към момента сочат, че кампанията ни по приема се развива по-добре от същия период на миналата година. Ето защо не обмислям сериозни промени, а единствено планирам да наблегнем на интензифицирането на активностите по нея в ключовите месеци, които предстоят. С екипа ми обмисляме и нововъведения, които вероятно ще реализираме в кампанията ни през 2025 г. От друга страна, нашето текущо образователно портфолио е много разнообразно. То покрива всички актуални области на икономиката и администрацията. Поради това към момента не предвиждаме сериозни промени в него, като новите неща са свързани само с отварянето на магистърска програма „Международен туризъм“ към студенти с неикономически профил и стартирането на обучение по новата магистърска програма „Техническа и застрахователна експертиза в транспорта”, която развиваме съвместно с Техническия университет във Варна.
В какви международни мрежи, програми и проекти ще участва академията?
– Най-важно за нас в момента е продължаване на сътрудничеството в рамките на университетския консорциум KreativEU, включващ университети от Португалия, Италия, Чехия, Германия, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Швеция и Турция, с които кандидатстваме за създаване на Европейски университет по програма Еразъм+. Надявам се нашата кандидатура да бъде одобрена от Европейската комисия и да започнем съвсем скоро дейностите по този мащабен проект. С партньорите от този консорциум до 2026 г. ще развиваме и проекта “A gamification model for community-based heritage work”, посветен на разработването на геймифицирани стратегии в областта на културното наследство.
Продължаваме също така работата по проекти като “Trifold approach to circular economy: perspectives of academia, business and wider society“, който е в областта на кръговата икономика, и “Enabling SMEs in the HoReCa sector for the effective adoption of Artificial Intelligence knowledge and tools“, насочен към малките и средните предприятия от хотелския и ресторантьорския бранш. С университета Еге от Измир по програма Еразъм+ предстои да реализираме проекта, в чиито рамки ще засилим колаборацията със средните училища, наречен “Empowering middle school teachers for social inclusion through observation-based professional development“. В процес сме на разработка и на проектни предложения в областта на обучението на докторанти за реализирането на ориентирани към практиката научни изследвания.
Студенти от колко държави се обучават в академията към момента? Обмисляте ли партньорски специалности с още чуждестранни висши училища?
– Към момента при нас се обучават студенти от Турция, Нигерия, Виетнам, Йордания, Русия, Украйна и дори САЩ. Колегите споделят много добри впечатления от тяхната работа. Моите наблюдения също са, че тези студенти са изключително мотивирани. Паралелно с това всяка година при нас по програма Еразъм+ идват на обучение студенти и докторанти от редица държави, като интересът от азиатските университети и по-специално тези от Южна Корея, Виетнам и Тайван е особено висок. По програмата имаме студенти и докторанти от Египет и Румъния. Както вече споменах разширяването на международното сътрудничество е един от приоритетите в моята управленска програма. Ето защо ще се работи и в посока на създаване на нови партньорства и съвместни специалности с чуждестранни университети. Към момента обаче ще се въздържа от по-голяма конкретика по този въпрос, защото процесите са в началната си фаза.
Какво е Вашето мнение за идеята да отпаднат таксите за обучение на студенти и докторанти, приети държавна поръчка? Смятате ли, че по този начин конкуренцията между студентите ще изчезне и виждате ли рискове от намаляване на качеството на образованието?
– Тепърва предстои да видим как ще се развият процесите, свързани с тази мярка на ниво централна власт и как тя ще бъде приведена в действие. Определено смятам, че мярката е в интерес на кандидат-студентите и кандидат-докторантите, защото ще улесни техния достъп до университетско образование. Това съдържа потенциал да улесни и нашата работа по тяхното привличане, защото ще направи висшето образование у нас по-атрактивно за младите хора. 
Нужно е обаче правителството да адресира по правилен начин притесненията на университетските ръководства, свързани с размера на финансовите компенсации, които висшите училища ще получават сега и в бъдеще. Нещо повече, лишаването на университетите от собствени приходи по линия на студентските такси и поставянето им в по-голяма зависимост от централния бюджет също трябва да бъде урегулирано по адекватен начин, за да не се създаде излишно напрежение в системата и компрометиране на университетската автономия. По подходящ начин трябва да бъдат решени и проблемите на защитените специалности, които с посочената мярка на практика престават да бъдат такива.
От друга страна, не мисля, че подобна мярка ще понижи равнището на висшето образование в България, защото то по-скоро e свързано с качеството на образователния продукт, предлаган от университетите. Дори съм на мнение, че мярката може да засили конкуренцията между кандидат-студентите, което ще осигури на системата по-мотивирани млади хора.  
Предстои започването на инвестиционния проект за изграждане на северното крило на Факултетския корпус на академията. За какъв период ще се осъществи проектът и кога можем да очакваме първата копка?
– Изграждането на северната част на Факултетския корпус е една от неотложните задачи, които трябва да решим в началото на моя мандат като ректор. Мога да кажа, че към момента е изцяло завършен първият етап от фактическата реализация на проекта, а именно демонтирането на компрометираната част от сградата на Факултетския корпус. Готов е и проектът за изграждане на новите аудитории. Получени са и всички необходими за това разрешителни. В момента текат съгласувателни процедури с Министерството на образованието и науката, свързани с бюджетирането на строителните дейности. След тяхното приключване ще започне и фактическото изграждане на северното крило на Факултетския корпус. Не мога да се ангажирам с точна дата за старта на този процес, защото трябва да приключат всички документални процеси.
Със сигурност строително-монтажните работи ще започнат в следващите няколко месеца. Според плановете на ангажирания по проекта изпълнител, изграждането на новия корпус ще продължи 330 дни. Тоест, ако всичко върви по план, през 2025 г. ще открием тържествено новопостроения аудиторен комплекс.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари