Няма начин дори и условно да не се докоснеш до Борис Христов, смята диригентът доц. Пламен Първанов

Борис Христов е една личност, с която имаме възможност да се гордеем, че е роден в Пловдив. Слава богу, че един бивш общински съвет и община като ръководство намериха сили и кураж да направят ремонт на Дома на културата и да го кръстят на името на Борис Христов. Това каза при представянето на сп. ЛИК – „Великият бас Борис Христов“ доц. Пламен Първанов, диригент и преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Той подчерта, че именуването на дома е значимо събитие за града, защото по този начин се отдава дължимата почит към личността на твореца и неговата памет остава за поколенията. 
„Аз самият не съм имал досег с него, но съм работил с негови ученици, сред които са били Бойко Цветанов, Мариана Цветкова. Няма начин дори и условно да не се докоснеш за него“, каза музикантът. Той сподели, че първото му докосване с Борис Христов е през 60-те години от грамофона на дядо му. Любовта ми към операта дойде от него, защото там се запознах с Бениамино Джили, Зинка Миланова – Кунц, Аурелиано Пертиле, Фьодор Шаляпин, разказа доц. Първанов. 
Диригентът припомни как през 1949 година Борис Христов е поканен да участва в операта „Борис Годунов“ в Кралския театър „Ковънт Гардън“ и отхвърля сценографията на Питър Брук. „Той отказва, стяга си куфарите и отказва с мотива, че операта има традиция, която трябва да се следва. Може да е звучало схоластично и академично за времето си, но това е операта. И си мислих, какво е видял на сцената Борис Христов, за да реагира по този начин, и се сетих за една книга на Питър Брук – „Празното пространство“, значи той нищо не е видял“, коментира маестрото. Според него, той е видял модерен спектакъл, в който не се е виждал като артист. Доц. Първанов допълни, че Борис Христов е бил човек, който върви с традицията. „Така възпитаваме и нашите студенти. Няма нищо ново под слънцето, просто трябва да се следи пътя“, каза още маестрото.
По думите на диригентът българските певци успяват и днес да се наложат и посочи за пример Соня Йончева. Нашата школа е известна и неслучайно напоследък толкова много световни артисти идват в България и се интересуват от срещи с Филхармонията, Операта, с наши постановки, посочи доц. Първанов.
За мен Борис Христов е рядко срещан талант и може би неслучайно се е родил тук, най-духовития за мен град, каза д-р Алия Хансе, преподавател и диригент да Академичния оперен театър на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Тя подчерта, че работят предимно практически със студентите, и ги насърчават много да слушат музика. „След като нямаме възможност да се докоснем пряко, правим тази връзка условно. За щастие имаме наследено много от Борис Христов и се стремим да го предаваме на следващите поколения“, посочи д-р Хансе. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари