От позицията на моите 70 години знам, че между поколенията трябва да има мостове, каза Иван Русев

Изложбата „Самоопределения на скулптурата“, с която Иван Русев отбелязва 70-годишнината си, бе открита тази вечер в Съюза на българските художници на ул. „Шипка“ 6. 
„От позицията на моите 70 години разбрах и знам много отдавна, че между поколенията трябва да има мостове. Нека аз, Елена Иванова и Габриеле Бергер бъдем точно тези мостове между поколенията“, каза Иван Русев.
Куратор на експозицията е Петер Цанев. Със свои творби участват Галя Благоева, Габриеле Бергер, Димитър Николов, Елена Иванова, Ивайло Аврамов, Кирил Кузманов, Петер Цанев. 
По думите на председателя на СБХ Любен Генов изложбата е провокативна за представите ни за скулптура, за разбирането ни за изкуство. „Интересно е да разберем как всеки един от тях с няколко думи е споделил как чувства скулптурата. Какво е скулптурата. Всички можем да прочетем на стените“, каза той.
„Иван Русев на 70. Тази изложба показва колко трудно се говори за скулптурата“, каза Петър Цанев. По думите му, студентите не могат да изброят много модерни скулптори. Защото няма много известни скулптори в световен мащаб, а и защото скулптурата е едно от най-трудните и сложните изкуства. Според него подборът на авторите, които Иван Русев е поканил в тази изложба, е много интересен. „На пръв поглед скулптурата е там, където я няма и се появява по един неочакван начин като образ, като развиване на архитектурния контекст и пространство. Работите на Иван Русев са ме респектирали с това изключително мълчаливо, внушително въздействие – да се създаде творба, в която човек присъства като природен феномен“, каза той.
„Когато се срещнахме с Иван Русев в Австрия, започнахме да оцветяваме камъни и създадохме връзка, с която сплотихме приятелството си. Той беше човекът, който ми показа красивата страна България и ме запозна със своите приятели, всеки от които е силен автор. Тази изложба е много любопитна и знакова, защото тя е основополагаща за връзката между поколения артисти. Иван е моят камък, който е навсякъде, както в сърцето ми, така и в небесата. И камъкът е вечност, чрез който се докосваме, както с ръка, така и със сърце и душа. Камъкът е изкуство и животът е изкуство“, каза Габриеле Бергер.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари