Рисувач на души – така е описван Александър Добринов от познавачите на неговото изкуство. Той е художник и карикатурист, въвел за първи път в България портретния шарж. Днес отбелязваме 125 години от рождението му.
Добринов се ражда на 29 август 1989 г. в Търново като пето от шестте деца на Донка и Христо Добринови. Майка му е потомка на известен тревненски зографски род, баща му е бил гостилничар в Търново. Според историческите източници Александър Добринов проявявал таланта си още преди да тръгне на училище. Дори баща му закачал творбите му в гостилницата си, посещавана от известни личности.
След един неуспешен опит, през 1916 г. Добринов е приет да учи в рисувателното училище, но обучението му е прекъснато от мобилизация. Изпратен е на фронта по време на Първата световна война.
ТВОРЧЕСТВОТО ГО ВАДИ ОТ АРМИЯТА, НО ГО ВКАРВА В ЗАТВОРА
Твърди се, че докато е на фронта, в свободното си време художникът рисува пейзажи и портрети. Веднъж един полковник минал на инспекция и го видял как рисува, след което наредил: „Този човек да се изтегли от фронта, защото ще загине един голям талант. Не са ни нужни такива жертви.“ По-късно именно заради творчеството си ще попадне неведнъж зад решетките.
След връщането си от фронта Добринов продължава обучението си и публикува първите си карикатури във вестниците „Българан“ и „Епоха“, както и в списанията „Червен смях“, „Комедия“. През 1919 г. обаче прекъсва обучението си в рисувалното училище само семестър, преди да го завърши.
„Моите професори не ме разбираха. Виждах всичко в карикатура, а те се дразнеха, защото следваха академичния процес“, разказва художникът. През 1938 г. разказва в свое интервю, че като студент една нощ получил прозрение и до сутринта рисувал насън глави на селяни с мустаци. Така започва да твори в областта на карикатурата.
През 1919 г. се присъединява към Дружеството на независимите художници и участва в първата му изложба в салона на Рисувалното училище през 1920 г. През 1921 г. се появяват първите му портретни карикатури.
От 1921 до 1924 г. той работи във Виена. Там посещава училище за изкуства и занаяти към австрийския музей за изкуство и индустрия (Kunstgewerbeschule des Österreichischen Museums für Kunst und Industrie). Докато е в австрийската столица, Добринов рисува портрети на Макс Пусен, Емил Зауер, Рихард Щраус, публикува карикатури в списание „Die Muskete“ и в хумористичния вестник „Faun“.
През 1924 г. Александър Добринов организира първата си самостоятелна изложба у нас. В нея представя 36 карикатури. Публикува в популярните тогава издания сп. „Маска“, „Ек“, в. „Зора“, „Епоха“, „Социалистическа младеж“.
През 1925 г., заедно с журналиста П. Господинов, Добринов издава сп. „Скорпион“, където публикува политическите си карикатури. След атентата в църкавата „Св. Крал“ (днешния катедрален храм „Св. Неделя“), Добринов е арестуван. Причината е, че само няколко дни преди събитието излиза негова почти пророческа рисунка и той е заподозрян, че е знаел за него. Прекарва два месеца в затвора.
МЕЖДУНАРОДНА СЛАВА
През 1926 г. Александър Добринов участва в общата художествена изложба на българските художници в Прага, а през 1927 г. заминава за Чехословакия, където остава да живее и работи до 1932 г. През този период Добринов урежда шест самостоятелни изложби – две в Прага, в Бърно, Моравка Острава, Хратце Кралове, Лухачовице. Докато е в чужбина, Добринов изпраща творби, с които участва в изложбата на Дружеството на независимите художници през 1927 г., а също и в първата и втората обща изложба на карикатуристите в България през 1930 – 1931 г.
След това прекарва година в Рим (до 1933 г.), а през 1937 г. заминава за Варшава. През това време прави портрети на световноизвестни личности. Според някои източници, през 1933 г. във фоайето на един хотел в Рим го среща Шаляпин и за десет минути Добринов прави такъв великолепен шарж на маестрото, че той се подписва „Браво, сеньор Добринофф!“. Година по-късно двамата се срещат в София, където Добринов прави втори портрет на Шаляпин – този път в ролята на княз Конча от операта „Княз Игор“.
СВАТБА, ДЕТЕ, ПОСЛЕДНИТЕ ИЗЛОЖБИ…
След завръщането си от Рим, през 1934 г., Александър Добринов се запознава с Милка Христова и малко след това се жени за нея. През 1936 г. се ражда синът им – Любозар. През 1935 г. и 1936 г. прави още две самостоятелни изложби в Постоянната художествена галерия в София, а през 1937 г. Добринов открива самостоятелна изложба във Варшава, за която освен в местната преса, информация се публикува и в България – във в. „Зора“, Слово“, „Народ“. През декември 1937 г. художникът участва в общата художествена изложба на карикатуристите в Белград. Самостоятелни изложби следват през 1938 г., 1939 г., 1940 г. и 1941 г., а през 1940 г. Добринов участва в обща художествена изложба на българското изкуство в Атина. През 1940 г. и 1942 г. Добринов посещава Германия с българската културна делегация. Последната от общите му 17 изложби е през войната – 1942 г.
След 9-ти септември идва Народния съд и той лежи с много от интелектуалците, осъдени по това време. В обвинителния му акт е записано: „Александър Христов Добринов – от София, задържан в Централния затвор, бивш редовен сътрудник карикатурист на дирекцията за национална пропаганда, илюстрирал множество свръхфашистки картички…“. През 1945 г. е осъден на две години затвор, излежава ги в Червения кръст (днес институт „Пирогов“). Освободен е през 1947 г.
ОТНЕМАТ И ВРЪЩАТ ЧЛЕНСТВОТО МУ В СБХ
След излизането от затвора е възвърнато членството му в Съюза на българските художници (СБХ) и издържа семейството си като създава проекти за етикети на консервната промишленост и плакати за безопасност на труда. Само две години по-късно, през 1949 г., с 48-часово предизвестие, художникът е изселен в град Луковит. Там, за да се препитава, изработва плакати. Членството му в СБХ отново е отнето. След прекарани два инсулта (1950 г.), от които успява да се възстанови, кандидатства отново за членство в СБХ през 1951 г., но получава отказ с мотива, че творбите му „не дават данни за преустройство.“
Разрешено му е да напусне град Луковит през 1953 г. но без да бъде възстановено софийското му жителство. След месеци търсене семейството си намира квартира в Панчарево, в дома на отец Атанас Чимширов. В края на същата година е поканен да направи шаржове на български писатели за новогодишния брой в. „Литературен фронт“. Започват да работи и за други издания. Така до 1958 г. той сътрудничи на вестниците „Литературен фронт“, „Народна култура“, „Стършел“, „Труд“, „Вечерни новини“, „Отечествен фронт“.
Оставя след себе си почти 6000 шаржа и портрети на известни личности от България и чужбина. Рисува Рихард Щраус, Шаляпин, Пирандело, а също и Димитър Пешев, Леда Милева, Елисавета Багряна. Сред шедьоврите му е и карикатурата „Маските“, на Константин Кисимов, който плаче и се смее и прави мимики по време на сеансите. Добринов въвежда у нас големите фигурални композиции „Софийският клуб“, „Масата на сенаторите“, „Професорите от медицинската академия“. Една от най-популярните му творби е „Кафене Цар Освободител“ (от 1935 г.), в която рисува 106 видни български поети, писатели, критици, певци, артисти, художници, архитекти, индустриалци, политици в някогашното кафене „Цар Освободител“.
В началото на 1958 г. Александър Добринов се разболява от рак. Умира на 20 септември същата година.
/ВСР
