Парламентарната комисия по културата и медиите прие на първо четене промените в Закона за хазарта

Парламентарната комисия по културата и медиите прие на първо четене законопроекта за промени в Закона за хазарта на свое заседание днес. Той е внесен от Йордан Цонев (ДПС) и Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС), а едно от основните предложения е за ограничаване на рекламата на хазартни игри.
Законопроектът бе подкрепен с десет гласа „за“ и без гласове „против“ и „въздържал се“.
„Ограничава се съществен приход, който е от медийните услуги. Знаете, че медийните услуги се нуждаят от финансова устойчивост, финансова обезпеченост“, посочи Анна Танова от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), която присъства на заседанието.
По думите ѝ медиите са поставени в много сериозна конкурентна среда, а голям процент от приходите нарастващо отиват към чужди медии. Ана Танова отбеляза, че в Националния съвет за саморегулация (НСС) в момента се разработват допълнителни мерки за саморегулацията по отношение на рекламата. Тя допълни, че ако бъде спрян информационният канал за това къде е легалният хазарт, ще се стигне до отлив на част от потребителите към нелегален хазарт.
„Аз смятам, че едва ли в последните дни на Народното събрание можем да изработим най-добрия закон. Едва ли може да се обхване и в цялост този проблем. Според мен дори игралните зали не са чак такъв голям проблем, какъвто е онлайн хазартът, който е далеч по-достъпен, далеч по-мащабен“, каза председателят на комисията Тома Биков (ГЕРБ- СДС). Според него проблемът с медиите не е леснорешим, като фактите са такива, че действително една част от приходите им идва от хазартните компании. 
На днешното заседание служебният министър на културата Найден Тодоров представи приоритетите на Министерството на културата през следващите два месеца. 
Българските музеи, галерии и библиотеки са неконкурентноспособни на който и да било дори в региона, поради факта, че ние не сме предвидили законово за тях възможност да осъществяват дейност, да бъдат подкрепени финансово за осъществяване на дейност, посочи Найден Тодоров. Отбеляза, че те всеки път трябва да кандидатстват по проекти на принципа на частни организации.
„Реално, инструментите, които държавата има, не функционират и причината е в Министерство на културата и в парламента. Аз смятам, че заедно ние можем да коригираме това нещо“, каза Тодоров.
За сценичните изкуства служебният културен министър посочи, че дейността се субсидира „изключително активно и непосредствено“. Нито един културен институт не знае с какви средства ще разполага след месец или два, защото това зависи от приходите им в този момент, допълни той.
/ ГН

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари