Повече от 130 самодейци и членове на национално дружество „Традиция“ ще участват във възстановката на Априлското въстание в Клисура

Повече от 130 самодейци и членове на национално дружество „Традиция“ от цялата страна ще участват в историческата възстановка в Клисура, посветена на 148 години от Априлското въстание. Нейни организатори са „Традиция“, народно читалище „20-ти април 1876 г“, Исторически музей – Клисура и община Карлово. Тя ще започне в 12:00 часа на площад „20 април“ и ще продължи повече от час, каза директорът на Историческия музей Христина Калчева.
В Клисура почитането на героите от въстанието започва 20 години след него. Оттогава с някои прекъсвания се правят исторически възстановки. И днес тя ще започне с изключително въздействащи слова, свързани с мотивацията на клисурци да се включат във въстанието. Сценарият е на база на спомените на Христо Попов, главен учител в училището в града по време на въстанието. Във възстановката в Клисура няма дума, която да е измислена, участник, който да е добавен и събитие, което да е украсено, каза Калчева. За нея най-силните слова са на Никола Караджов, който казва „Отечеството иска живота ни и ние ще му го дадем“. Караджов току- що е създал семейство, има едногодишен син, изключително образован и заможен е и нищо от това не го спира да се включи във въстанието и да даде живота си, разказа Калчева. 
Шест дни трае свободата в Клисура. На 26 април, наречен от Христо Попов, най-страшният и най-славен за Клисура, клисурци изпълняват дадената дума и около 400 въстаници, жени, деца и старци, са убити от 2000-на орда башибозук. Всички хълмове около града са били позиции – Зли дол, Шайковица, Прекия път. В шестте дни в града успяват да изработят 15 черешови топчета, които разполагат около него. Клисурци могат да бъдат определени за родоначалници на българската артилерия, не само заради нейния глашатай Боримечката, но и за това, че топчетата са използвани за защита на града, посочи Калчева.
В дните от 20 април до нахлуването им турците смятат, че в града има руски войници. Научавайки, че това не е така, нападат селището и го превръщат в пепелище, каза директорът на културната институция. По това време в града има 80 къщи, а жителите са между 2000-3000 души. Буквално в Клисура не остава камък върху камък и само изключителната привързаност на оцелелите клисурци към мястото е причина селището да продължи да съществува. Голяма част от тях възстановяват къщите си, а очевидка разказва, че връщайки се от Копривщица, клисурци са разполагали само с две менчета и нощви, допълни Калчева. 
Историческият музей в града показва отново постерната изложбата „Светини от април 1876 година“. Тя е експонирана за първи път праз 2016 година с оригинални реликви, оцелели от Априлското въстание, от селищата от четвърти революционен окръг, каза Калчева. Големия интерес, който предизвикват оръжията, знамената, иконите, запазени и до днес в музеи, ражда идеята за мобилна изложба с пана със снимки на реликвите.
В музея в Клисура се съхраняват камбаната, известила въстанието и икона от края на 18 век на Богородица и младенеца. Тя е много почитана от клисурци, защото с нея едно дете напуска дома си преди въстанието и тръгва към определеното за укриване на жените и децата място – местността „Върлишница“ в Средна гора, разказа Калчева. Няколко дни, след като клисурци отиват в Копривщица, в града идва редовна турска армия и всички жители на Клисура са изведени на поляна извън града. Какво е предстояло, не се знае, но няколко дни не спира да вали и осуетява намеренията, каквито и да са те, каза директорът на музея. След тези дни клисурци смятат, че Божията майка ги е закриляла и почитат тази икона като спасителка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари