Преди 145 години се създават всички държавни институции за 365 дни и се провеждат три вида избори, каза историкът проф. Милко Палангурски

Преди 145 години за 365 дни се създават всички държавни институции и се провеждат три вида избори, каза в интервю БТА историкът проф. Милко Палангурски. Процесите и личностите са описани в най-новата му книга  „Съграждането на модерна България“, която ще бъде представена във Велико Търново на 15 май.
„Нотабилите, конституцията и князът (1879)“ е подзаглавието на изданието – през 1879 г. са създадени всички институционални основи на държавата – от Учредителното събрание, през Конституцията, събранието за избор на княз, първото правителство, първият парламент. „На практика се оформя триъгълникът на властта, с който нова България стартира своя обществен живот“, отбеляза проф. Палангурски.
През 1879 г. има три парламента, подготвят се избори за четвърти. Избран е княз – държавен глава, и функционират две правителства, което превръща 1879 г. в най-динамичната и най-наситена със събития в политическо отношение година в българската история, каза той.
Изводът е, че ние, българите, сме „държавно-творчески“ народ и поради тази причина създаденото от просветените и политически ангажирани българи тогава до ден днешен е стълбът на нашата демократична система, държавна структура и на партийно-политическите битки, коментира историкът.
В своето изследване проф. Милко Палангурски доказва, че Българското възраждане е подготвило един елит от хора, които макар и родени и израснали в Османската империя, имат яснота и понятие що е това политика, демокрация и конституция.
В книгата „Съграждането на модерна България“ са описани 230-те нотабили от Учредителното събрание, както и 244 депутати, които са участвали в първото събрание за избор на княз.
В една от главите на изданието се разглежда българският общонароден въпрос. Според проф. Палангурски до 9 септември 1944 г. главната тема в политиката е т.нар. общонароден въпрос, чиято цел е била националното обединение. За този общонароден идеал страната е водила пет войни, извършени са три преврата, създадени са няколко революционни организации, вдигнати са няколко въстания, но въпреки цялата национална енергия той не е решен и до днес, отбелязва историкът.
Още в Учредителното събрание онези, които гледат на еволюционните процеси като по-добър вариант за развитие, обясняват на по-революционно настроените, че са разпокъсали духовна България на две малки държави и на три други части в три различни държави. Тази част от процесите е описана в раздела „Сблъсъкът на теорията с реалната политика“.
Според проф. Палангурски българската историография не е гледала с добро отношение на монархически институт през годините, но той е важен, защото българската държавност започва да функционира в онзи момент, в който е избран държавен глава на страната ни. Още след Априлското въстание българските политици, които обикалят Европа, за да поставят т.нар. български въпрос в дневния ред на дипломацията, като единодушно, в съгласие с Екзархията и другите обществени фактори, изискват Европа да даде владетел и конституционно устройство. Темата за кандидатите и изборът на български монарх е описана в частта „Избран свободно от народа“, обясни той.
По идея на Великите сили учредителите са тези представители на нацията, които са постигнали нещо и отговарят на определени условия. За тези личности проф. Палангурски разказва в главата „Мрежата на националната тъкан“. По думите му не всички от тях имат желание да продължат да се занимават с политика, след като гласуват Търновската конституция, но са били първенци, „повикани“ от историята да направят модерна България – направили са я и са се оттеглили в своите професионални ниши.
Няма български парламент, в който да не участват представители на малцинствата, показва изследването. Представителите на българските турци са били между 15 и 60 в различните парламенти, което е отговаряло на техния процентен дял от населението.
Проф. Палангурски описва европейските делегати и техните реакции, когато са следели дали се изпълняват клаузите на Берлинския договор. Интересно е, че българските учредители не са били атакувани от представителите на Великите сили за идеите, които са излъчвали в полза на демократичната система, каза той.
Според него именно българските учредители променят руския вариант за конституция в демократична посока. Предложеният руски проект е бил по-консервативен от сръбския и гръцкия, което не се харесва на учредителите. Това довежда до радикалната промяна на основните постановки в конституцията- засилване на правата на парламента, правата и свободите на гражданите, свободата на сдружаването и свободата на словото.
Историкът направи паралел със сегашната политическа ситуация- 145 години по-късно. Според него поставени веднъж основите на държавността дават възможност за провеждане на избори, без това да разстрои системата на институциите. Проф. Палангурски подчерта, че с изключение на парламентите по време на тоталитарния режим, повечето народни събрания имат живот между девет месеца и две години.
„През юни 2024 година ние влизаме в петдесети избор за парламент, като прибавим седем Велики народни събрания и едно Учредително, имаме 58 парламента за 145 години, ако ги разделим – ще видим, че това са около две години и половина средно живот“, подчерта историкът. Той допълни, че този брой включва и около 10 народни събрания от времето на Народна Република България, които са били с мандати от по пет години, като там не е имало прекъсване заради тоталитарната система.
Изводът е, че въпреки спиралата от избори е важно институциите да функционират, за да гарантират демократичните процеси, а създаването им преди 145 години е доказателство, че те са стабилни, обобщи историкът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари