През изминалата година има 234 наблюдавани досъдебни производства за трафик на хора, по данни на прокуратурата, съобщи експерт

По официални данни на прокуратурата през изминалата година има 234 наблюдавани досъдебни производства за трафик на хора. Новообразуваните досъдебни производства за периода са 52, приключени са 111 производства, а 52 са лицата по внесените в съда прокурорски актове. За 2023 г. 40 души са осъдени за трафик на хора. Това каза в интервю за БТА Ернеста Русева, главен експерт от Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ).
България продължава да бъде основно страна на произход на жертви на трафик на хора, преобладаващи са случаите на трафик на хора с цел сексуална и трудова експлоатация, предимно извън страната, в държави от Западна Европа. По-малко са случаите на вътрешен трафик, основно свързани с търсенето на сезонна заетост в зимните и морските курорти, от по-малките населени места към по-големите градове, каза още тя.
По думите на Русева през последните години се увеличава броят на мъжете, подали сигнал за трудова експлоатация. Не само мъжете обаче биват въвличани в схеми на принудителен труд и трудова експлоатация. Особено рискови са секторите в държави от Западна Европа, свързани със сезонна или временна заетост – сектори като земеделие, строителство, производство, услуги и др.
В последните години се наблюдава световна тенденция за изравняване на броя на официално идентифицираните случаи на трафик на хора с цел трудова експлоатация, сравнен с този на жертвите на сексуална експлоатация, каза още Ернеста Русева.
Тя посочи, че хората, търсещи по-добри алтернативи за доходи, често пъти избират трудовата миграция, мотивирани от предложения за по-добро заплащане на труда, високи нива на безработица или ниски нива на възнаграждение в регионите на произход в родната си страна, в търсене на възможности за по-добър живот за себе си и своите близки.
Следва пълният текст на интервюто:
На прага на лятото започва търсенето на сезонни работници. Има ли риск част от тези хора да се окажат жертви на трафик на хора?
– България продължава да бъде основно страна на произход на жертви на трафик на хора. Преобладаващи са случаите на трафик на хора с цел сексуална и трудова експлоатация, предимно извън страната, в държави от Западна Европа. По-малко са случаите на вътрешен трафик, основно свързани с търсенето на сезонна заетост в зимните и морските курорти, от по-малките населени места, към по-големите градове.
През последните години се увеличава броят на мъжете, подали сигнал за трудова експлоатация. Не само мъжете обаче биват въвличани в схеми на принудителен труд и трудова експлоатация. Особено рискови са секторите в държави от Западна Европа, свързани със сезонна или временна заетост – сектори като земеделие, строителство, производство, услуги и др.
В последните години се наблюдава световна тенденция за изравняване на броя на официално идентифицираните случаи на трафик на хора с цел трудова експлоатация, сравнен с този на жертвите на сексуална експлоатация.
Тази тенденция е характерна и за страната. По официални данни на прокуратурата у нас през изминалата година случаите на трафик на хора с цел принудителен труд са само с 10 по-малко от тези, свързани със сексуална експлоатация. За сравнение, разликата между двете форми на експлоатация през 2022 г. показва над 20 случая на сексуална експлоатация в повече.
Хората, търсещи по-добри алтернативи за доходи, често пъти избират трудовата миграция, мотивирани от предложения за по-добро заплащане на труда, високи нива на безработица или ниски нива на възнаграждение в регионите на произход в родната си страна, в търсене на възможности за по-добър живот за себе си и своите близки.
Нерядко те попадат на недобронамерени трудови посредници или работодатели в страната, или в чужбина, които се възползват от тяхната уязвимост, нуждата от по-високи доходи и липсата на информираност относно трудовите им права.
Често пъти обаче ситуацията, в която попадат трудовите мигранти или търсещите сезонна, или временна заетост е повече от обикновено нарушение на трудовите им права. В редица от случаите става дума за сериозно престъпление.
За да се предпазят от трафик на хора и експлоатация, независимо дали използват услугите на посредник или заминават по препоръки от познат, търсещите работа трябва да имат предвид няколко важни неща, преди да заминат:
– Да не се доверяват на съмнителни обяви в интернет и социалните мрежи. Съмнително е, когато се предлага много високо заплащане за нискоквалифицирана работа и когато комуникацията е само онлайн.
– Много често фирми или конкретни лица, особено в по-малките населени места, търсят работници и обещават нереалистични условия за сезонна или временна работа. Добре е да се има едно наум, ако бъде получено подобно предложение. 
– Да не информират за начина на изпращане. От него зависи какви документи трябва да бъдат подписани. Вариантите са няколко: чрез фирма посредник, чрез предприятие, осигуряващо временна работа, или командироване от работодател, в рамките на предоставяне на услуги.
– Добре е да се проучат внимателно условията на труд, възнаграждение, осигурителни права, задължения, както и условията на живот в страната, в която работниците отиват. Който изпраща работниците, има задължение да ги запознае писмено с тези условия.
– Никой няма право да иска предварителна такса от работниците. 
– Добре е посредникът или предприятието, което осигурява временна работа, да бъдат проверени за издаден лиценз в сайта на Агенцията по заетостта. 
– Съмнителна обява за работа може да бъде проверена предварително от операторите на горещата линия за борба с трафика на хора на 0800 20 100. 
– Предварително трябва да бъде подписан договор на език, който работникът разбира. 
– Не бива да се позволява личните документи на търсещите заетост да бъдат задържани от посредник, работодател или друго лице. 
– Преди да заминат, добре е работниците да имат в себе си контактите на българското посолство в страната, в която отиват. Винаги могат да потърсят съдействие от местната полиция, дори да нямат документи.
– При възможност, работниците трябва да имат заделена сума пари за път, в случай че при пристигането си се окажат в ситуация, която драстично се разминава с очакванията им.
– Ако предварителните обещания се разминават с реалните условия на труд, заплащането е малко, не получават пари или връщат дълг на посредника или работодателя, страхуват се, тормозени са, върху тях се упражнява насилие и не могат да си тръгнат, хората трябва незабавно да потърсят помощ на тел. 112 или на горещата линия за борба с трафика на хора 0800 20 100.
Какво показват последните данни – по какъв начин трафикантите набират жертвите си в случаите на трудова експлоатация?
– Устойчива остава тенденцията от последните години трафикантите все повече да разчитат на информационните и комуникационни технологии, интернет, социалните мрежи и различни приложения, особено такива, които осигуряват криптирана връзка (като Viber или Telegram, например) за въвличане на жертвите си.
Това важи и за трафика на хора с цел трудова експлоатация, като в тези случаи обичайно става дума за обяви за работа с нереалистично високо заплащане за дейности, които не изискват особено висока квалификация. Често пъти предлагащите работа онлайн не предоставят официални адреси и телефони за контакт, а комуникацията с потенциалните служители се осъществява предимно през социалните мрежи или приложения.
В някои от случаите, когато търсещите работа живеят в по-малки населени места или принадлежат към определени, по-затворен тип общности, предложенията за работа могат да идват от уста на уста, чрез близки, познати и дори роднини, които често пъти съзнателно ги въвличат в схеми на експлоатация и трафик.
Сигналите, получавани в администрацията на Националната комисия за борба с трафика на хора, сочат, че трафикантите все по-често прибягват до различни експлоатационни практики, въвличайки жертвите и в друг вид престъпления – например, въвличане в измамни схеми, свързани със злоупотреба с данъчните или социални системи в държавите на дестинация. В други случаи, престъпниците често смесват формите на експлоатация и едновременно с принудителния труд, пострадалите биват експлоатирани сексуално, или чрез държане в принудително подчинение стават жертва и на сексуална и трудова експлоатация едновременно.
Друга тенденция през последната година е, че жертвите на трафик на хора все по-често биват продавани от членове на собственото си семейството.
Какъв тип хора се превръщат в жертви на този вид престъпления?
– Според официалната статистика, както и според подадените в администрацията на НКБТХ сигнали, по-голям е броят на мъжете, които попадат в схеми на трафик на хора с цел принудителен труд. Все повече обаче стават и официално идентифицираните жени, пострадали от трудова експлоатация.
Често пъти това са хора, живеещи в региони с висока безработица и ниски нива на възнаграждение при наличната заетост, на които липсва опит за трудова миграция или пътуване в чужбина, нямат високо ниво на образование или професионална квалификация, както и добре развити социални умения.
Хора, които лесно се доверяват и стават жертва на престъпни схеми, в търсене на възможности за по-добър живот за себе си и близките си. Не са изключение и случаите, в които хора с опит в сезонната или временната заетост зад граница попадат в измамна схема. 
За кои страни биват извеждани и какво се случва с тях там?
– Най-честите страни на дестинация, особено когато става дума за временна или сезонна заетост, са държави от Западна Европа – Германия, Великобритания, Испания, Италия, Чехия, Франция и др. Обичайно схемата на въвличане се гради на сравнително прост бизнес модел, при който търсещите работа биват подвеждани от обещания за високо заплащане и добри условия на животи труд.
Заминават без предварително подписан договор и разяснени условия. Често пъти, под определен претекст, документите им за самоличност биват поискани от посредника или работодателя, така че впоследствие по-лесно да бъдат държани в подчинение. 
Друга обичайна практика е работниците да не започват работа веднага след пристигането си с различни обяснения, след което работодателят да им предложи заем, който те да изплатят с първото си възнаграждение. Обичайно това продължава по-дълго от обещаното, дълговете към работодателя растат, заплащането се оказва доста по-ниско от договореното и по този начин работниците не могат да напуснат, тъй като не съумяват да съберат достатъчно средства дори за път.
В някои случаи работодателите прибягват до физическо насилие, заплахи или злоупотребяват с незнанието на работниците, като ги убеждават, че пребивават и работят нелегално в държавата на дестинация и не бива да се обръщат към властите, тъй като ще бъдат обвинени в престъпно деяние.
Обичайно условията на живот са под необходимия житейски минимум, хората са принудени да делят малки помещения с голям брой други работници, без елементарни битови и хигиенни условия.
Трудно ли е после да бъдат идентифицирани като жертви и трудно ли говорят за това, което са преживели?
– В случаите, когато работодателите не упражняват насилие или различна форма на принуда чрез заплахи, често пъти работниците не съзнават, че са жертва на престъплението трафик на хора, или че са трудово експлоатирани. Независимо от лошите условия на живот и заплащането, което обичайно е доста под минималното за държавата на дестинация, те често пъти се примиряват, особено когато произхождат от региони на страната, в които има висока безработица, а социалните и икономическите условия са неудовлетворяващи.
В някои случаи пострадалите от трафик на хора с цел принудителен труд изпитват неудобство от това, че са били измамени и използвани, и трудно признават, дори пред самите себе си, че са станали жертва на престъпление.
Когато върху тях е било упражнявано насилие и жестокост, травматичните преживявания оставят своите следи върху личността им и те се нуждаят от съответната специализирана форма на подкрепа.
В обичайните случаи жертвите на трафик на хора с цел трудова експлоатация избират да не бъдат настанявани в специализирана резидентна услуга, но имат нужда да се възползват от възможностите на специализираните консултативни услуги, осигурени от държавата, особено в случаите, когато имат нужда от психологическа подкрепа, при търсене на заетост или друга форма на съдействие, според специфичната ситуация.
Колко често жертвите са свидетели в съда и водят ли показанията им до наказания за трафикантите?
– По официални данни на прокуратурата, през изминалата година има 234 наблюдавани досъдебни производства за трафик на хора. Новообразуваните досъдебни производства за периода са 52, приключени са 111 производства, а 52 са лицата по внесените в съда прокурорски актове. За 2023 г. 40 души са осъдени за трафик на хора. Данните включват различни форми на експлоатация.
При това престъпление свидетелските показания на пострадалите са от изключително значение, независимо дали става дума за сексуална, трудова или друга форма на експлоатация.
В тази връзка от ключово значение са и наличните специализирани услуги за жертви на трафик на хора към НКБТХ и прилагането на координирания от администрацията на Комисията Национален механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора, с оглед да бъде оказана навременна и дългосрочна специализирана подкрепа на жертвите на престъплението, които особено много се нуждаят от нея по време на наказателните производства и съдебната фаза на случаите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари