Продължава тенденцията към промяна на световния ред и незачитане на международното право, посочва доклад на Служба „Военно разузнаване“

Продължава тенденцията към промяна на световния ред, незачитане на международното право и предпочитание към налагане на военната сила като механизъм за постигане на политически цели. Това се посочва в годишния доклад за 2023 г. на Служба „Военно разузнаване“ (СВР).
През 2023 г. глобалната среда на сигурност се характеризираше с високоинтензивни кризисни процеси, задълбочаване на противопоставянето между глобални сили и на съперничеството между регионални субекти, пише в доклада. Тези дестабилизиращи фактори възникнаха главно вследствие на действията на Русия, както и на други авторитарни държави. В резултат от стремежа на Москва да търси алтернатива за сътрудничество след наложената й от Запада изолация (във връзка с инвазията в Украйна), се формират нови надрегионални политико-икономически блокове, а в бъдеще вероятно ще се сформират и свързани с политиката за сигурност и отбраната общности, сочи докладът.
Целта на Кремъл да възстанови влиянието си в постсъветското пространство и употребата на военна сила за неговото постигане повишиха значително нивото на конвенционалните и асиметрични заплахи в средата на сигурност и създават дългосрочни предпоставки за милитаризиране на международните отношения, пише още в документа.
През 2023 г. офицер от СВР беше номиниран и утвърден за заемане на длъжността директор на дирекция „Разузнаване“ във Военния секретариат на Европейския съюз (април 2024 г.), като по този начин България за първи път ще има представител на най-високата ръководна позиция в разузнавателните структури на Съюза.
Войната в Украйна
В регионален аспект войната на Русия срещу Украйна се характеризираше с две основни тенденции на развитие – увеличаване на териториалните претенции на Кремъл и стремежът му към постепенно ескалиране на въоръжения конфликт. Усилията на Киев да реализира ефективна контраофанзива бяха неуспешни. Формираха се предпоставки за позиционни бойни действия и евентуално бъдещо „замразяване“ на конфликта. Шансовете за постигане на дълготраен мир чрез дипломация намаляваха, посочва Службата в документа.
Според доклада ескалиращата ядрена реторика на Москва, заедно с операциите ѝ по дискредитиране на режима за контрол на въоръженията, увеличават рисковете от ядрен конфликт и/или техногенна катастрофа с ядрени мощности. Продоволствената манипулация и енергийният шантаж на руското държавно ръководство изкуствено генерират проблеми и напрежение от обществено-политически и финансово-икономически характер в държави от Европа, Азия и Африка, като липсват ясни механизми за тяхното разрешаване, пише в документа.
В регионален контекст високоинтензивните военни действия значително повишават опасността от погрешни преценки на обстановката, инциденти между руски и сили/средства/платформи на държави от региона и произтичащ вследствие на това риск от ескалация. Русия преднамерено ограничаваше свободата на корабоплаването и въздушния трафик в/над Черно море. Под претекст провеждане на военни учения обявяваше за продължителен период от време опасни зони, обхващащи и изключителната икономическа зона на страни от Черноморския регион, в т.ч. България. Съхранява се минната опасност в акваторията, сочи още докладът.
Тази година не е имало определяне на временна предупредителна зона в Черно море от страна на Русия, каза началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов миналия месец. 
Военнополитическата обстановка в Украйна е динамична и изключително напрегната. Президентът на Украйна Володимир Зеленски запази водещата си роля в политическите процеси. Възникнаха противоречия между държавното и военното ръководство, посочва Службата в документа. Според доклада са налице индикации за изостряне на демографските проблеми, за нарастване на жертвите сред военнослужещите и населението, както и за задълбочаване на социално-икономическите трудности. 
Западни Балкани
Независимо от сериозните усилия и ангажимента на международната общност напрежението в Западните Балкани остава високо, пише в доклада. „Не изключваме опити за постигане на външнополитически цели с използване на военна сила и/или прекрояване на границите във формално съответствие с международното право. Индикатор за това е нарастващият военен потенциал на определени държави. Основни дестабилизиращи фактори остават липсата на напредък в диалога и отношенията между Сърбия и Косово и деструктивните сепаратистки действия на босненските сърби. Инициативите на международния фактор, съчетаващи стимули и натиск успяват да съхранят относителната стабилност, въпреки някои спорадични инциденти, като същевременно основната част от предпоставките за напрежение се запазват“, посочва Службата.
В доклада пише, че управляващите в Република Северна Македония не успяха да наложат необходимите конституционни промени, а предвид парламентарните и президентски избори антибългарската реторика се изостри. 
Близък изток 
В Близкия изток обстановката по сигурността допълнително се влоши. Основен фактор за това беше конфликтът в Ивицата Газа, който се динамизира и разви след операцията на „Хамас“ срещу Държавата Израел от 07.10.2023 г.Ясно се очерта решимостта на Тел Авив за трайно разрешаване на кризата в интерес на израелската държава, сочи Службата в доклада.
Миграционните потоци към Европа
Миграционните потоци към Европа, включително през територията на България, се запазиха като траен проблем с негативно въздействие върху средата на сигурност. Ежегодно наблюдаваме нарастване на миграционния натиск към Европа по балканските и средиземноморски маршрути. 
Според Службата ще се разширят и възможностите за експлоатирането на миграционните процеси в насочени срещу ЕС хибридни операции. Следва да се отчита, че бежанските потоци са основно прикритие за инфилтрирането на членове и последователи на терористични групировки и изграждането на спящи клетки. В тази връзка се запазва висок рискът от проникването на раликализирани и терористични елементи в Европа, се посочва в документа.
Приоритети за 2024 г.
През 2024 г. основен приоритет остава мониторингът на средата на сигурност с цел ранно откриване и предупреждение за рисковете и заплахите за националната и колективната сигурност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари