Режисьорът Антон Угринов за „Семейство Едисън от 2-ро авеню“: Хората все по-малко намират основание да остават заедно, а тук e обратното

Хората, като че ли, все по-малко намират основание да остават заедно, а тук имаме пример за обратното. Думите на режисьора Антон Угринов пред БТА са повод премиерния спектакъл „Семейство Едисън от 2-ро авеню“, с който обновеният театър „Азарян“ отваря отново врати.
Угринов припомня думите на автора Нийл Саймън: „Никога не се стремя да опиша една комедийна ситуация. По-скоро избирам винаги драматични ситуации и ги поглеждам с чувство за хумор“. В този смисъл, това е пиеса, която трябва да бъде погледната по един ироничен, но, едновременно с това, и по един щадящ човека начин, допълва режисьорът. 
В представлението Кръстю Лафазанов играе един обикновен изнервен човек. „Хората, може би, ще видят в семейство Едисън собственото си семейство, собствените си проблеми и начини на оцеляване. Има една интрига – нещо, като че ли тежи над това семейство и го кара да се справя по всякакъв начин с трудностите, които животът им поднася. А начинът, по който се справят, е много симпатичен и очарователен“, казва пред БТА актьорът. Допълва с усмивка, че за героите всичко, което се случва на сцената, е трагедия, но за зрителите може би ще е комедия.
„Моята героиня е жена, която слага другите пред себе си, знае да обича. Човек, който винаги подкрепя другите и това мен истински ме вдъхновява. Лишена от егоизъм, с изключителна емпатия към живота и хората около нея. И това е един много положителен образ“, разказва пред БТА Емануела Шкодрева. „В живота няма само трагедия или комедия – то е едно цяло. В най-смешните моменти сме изключително тъжни. Истината не винаги е в очевидното. Дълбочината на един човешки живот, на едни отношения, са някъде между доброто и злото, за да може да е пълнокръвно – както в живота“, смята актрисата.
Режисьорът Антон Угринов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за пътя му до пиесата и работата с актьорите Емануела Шкодрева и Кръстю Лафазанов, и по какво София прилича на Ню Йорк през погледа на Нийл Саймън. И още: Когато гледаме на проблемите с усмивка, разрешаваме ли ги? Здравият разум ли е най-добрият помощник, когато има криза в семейните отношения?
Г-н Угринов, как стигнахте до тази пиеса?
– Тази пиеса е избор не само на мен, а на целия екип, с който работя. Тя дойде като предложение от актьорите. Това е пиеса на Нийл Саймън, един най-известните комедийни сценаристи и драматурзи на Щатите. Има много филми в Холивуд и пиеси на „Бродуей“, които се играят с голям успех. Това, което ми харесва, е, че в неговите текстове се съдържа живота. Конкретно този текст е най-пълноценен и най-ценен за мен с това, че има живот, което е безжанрово. Това не е класическа, типична комедия. Тук има от всичко. И това ме привлича, защото ми се иска да бъде едно романтично, светло, меко, топло представление с хубаво чувство за хумор в определени моменти. 
Емануела Шкодрева и Кръстю Лафазанов вече имат съвместен опит на сцената (в „Един мъж не стига“). Това предимство ли е за Вас като режисьор, или предпочитате актьорите да се откриват на сцената? 
– Никога не мисля за това дали актьорите имат някакво предишно партньорство, дали се познават добре или не. Подхождам спрямо всеки текст и всеки проект по различен начин, а и винаги комбинацията от различни хора произвежда различни неща.
В този случай, аз не съм работил в тази комбинация с тях, така че намесата на един режисьор към тяхното партньорство винаги променя нещата. За мен беше много пълноценно и интересно да работя и с двамата. Те са много различни като природи и, едновременно с това, много интересни, и като хора, и като актьори. 
Когато гледаме на проблемите с усмивка, разрешаваме ли ги?
– Надали, проблемите ни като човешки същества и в начина на общуване ще бъдат решени, когато човек гледа театър. Театърът, по-скоро, задава някакви въпроси, отколкото да предлага готови решения. Има проблеми, които не могат да бъдат преодолени – големите проблеми в живота. Те могат да бъдат помирени, в някаква степен, и преодолени донякъде. Но, проследявайки живота на това семейство, на мен много ми хареса това, че тези хора успяват да преодолеят техните проблеми и това ми действа по един много светъл начин. Защото наистина, хората, като че ли все по-малко намират основание да остават заедно, а тук имаме пример за обратното.
Нийл Саймън казва: „Никога не се стремя да опиша една комедийна ситуация. По-скоро, избирам винаги драматични ситуации и ги поглеждам с чувство за хумор“. Животът винаги може да бъде интересен. Зависи как го погледнеш и колко дълбоко влезеш. В този смисъл, това е пиеса, която трябва да бъде погледната по един ироничен, но, едновременно с това, и по един щадящ човека начин. 
По какво София прилича на Ню Йорк през погледа на Нийл Саймън? 
– Без да съм бил в Ню Йорк, за съжаление, мога да кажа, със сигурност, че София си прилича с Ню Йорк по отношение на градската невроза и всичките външни обстоятелства, които могат да докарат човек наистина до една пределна точка на издържане. Да, в това, със сигурност, може да се търси подобна аналогия… 
Здравият разум ли е най-добрият помощник, когато има криза в семейните отношения?
– Никога не съм се чувствал компетентен да отговарям на въпроси, които дават съвети на други хора. Всички ние като хора търсим и за момент ни се струва, че намираме някакво решение. После се оказва, че не е съвсем така и един ден си отиваме, може би, без да разберем отговора… Но човек трябва да търси. Трябва да се опитва да живее по-добре, с по-голяма емпатия към околните, не само взрян в себе си. Това, струва ми се, е валидно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари