Съществува риск промените в Конституцията да останат изпразнени от съдържание, смята Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи

Рекламирай в beZpartien.bg

Ако депутатите не приемат промени в Закона за съдебната власт, това ще означава спиране или отлагане на реформата. От значение е и какви точно промени ще минат, защото знаем, че при законодателството „дяволът е в детайлите“. Това каза в интервю за БТА д-р Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи.
Според него съществува и риск промените в Конституцията да останат изпразнени от съдържание и да започне тълкуване от Висшия съдебен съвет (ВСС) какво да прави. Ние вече видяхме в началото на тази година как ВСС почти отказа да работи, тъй като твърдяха, че им е неясно кой го представлява и оттам да подписва плащания на заплати, договори, проекти, обществени поръчки. Забавянето на приемането на Закона за съдебната власт (ЗСВ) ще доведе до забавяне на процедурите за избор на ВСС, Висш прокурорски съвет (ВПС), главен прокурор, а в края на годината изтича мандатът на председателя на Върховния административен съд, отбеляза Славев.
Това, че назначенията в регулаторите вероятно остават след изборите, според Славев, е лош сигнал към обществото, но и показва ниско уважение към институционалния ред. 
 
Следва пълният текст на интервюто:
 
По всичко личи, че парламентът ще работи още около месец преди депутатите да излязат във ваканция заради предизборната кампания. Има ли риск важни закони да не останат гласувани?
– Има два основни риска, свързани с бъдещото законодателство, до изборите. Първият произтича от това, че на практика вече нямаме управленско мнозинство, което означава, че законите ще се коват от шарени, различни мнозинства, от което следва, че няма да има някаква логическа свързаност на управленските цели. Вторият риск е свързан с това да се приема популистко законодателство – неща, които да се харесат на избирателите, но тяхното постигане да е нереалистично или да носи в дългосрочен план повече щети – например да започне ударно увеличение на социални разходи.
Добри законодателни практики, въведени в други държави, включват забрана месеци преди избори да се увеличават заплати в публичния сектор и пенсии. 
Кои са законите, по които депутатите трябва да работят приоритетно?
– Пакетът от законодателни промени, които са важни за България и за които можем да кажем, че има широка политическа подкрепа, са посочените в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), върху който работиха няколко поредни кабинета. Това са всички закони, свързани със зеления енергиен преход, с инвестиции в дигитални технологии, както разбира се и множество закони, свързани с повече прозрачност и отговорност на управлението и борбата с корупцията, съдебната власт, публичните поръчки. ПВУ съдържа и конкретни проекти, свързани с транспорт, здравеопазване, образование, а за част от тях се изискват отново нормативни промени.
Важно е да се гледат вече подготвените от кабинета „Денков-Габриел“ законопроекти приоритетно, а не да се дава воля на креативно законодателство от отделни депутати. Нека да не забравяме и че Австрия свърза влизането ни в Шенген с борбата с корупцията и съдебната реформа – тоест задължително и в бързи срокове да се проведе процедура за избор на Комисията за противодействие на корупцията и да се приеме новият Закон за съдебната власт. Последните две са реформи, по които от началото на работата на този парламент беше заявявано съгласие и подкрепа.
Един от важните закони е ЗСВ. Допускате ли, че е възможно текстовете да минат окончателно през Народното събрание преди началото на кампанията?
– Законът за съдебната власт се явява логично продължение на промените в Конституцията. Ако се движим в тази рамка от един месец законодателно време, то е предостатъчно, за да се обсъди широко и приеме ЗСВ. Но това означава наличие на политическа решителност да се придвижи реформата още една стъпка напред. Евентуално шикалкавене около ЗСВ ще покаже на избирателите кои партии са искрени в заявките си за независим съд и отчетна прокуратура. 
Защо този закон е толкова важен?
– Новият Закон за съдебната власт има изцяло нова структура и доразвива заложените чрез последните промени в Конституцията възприятия за мястото на съда и прокуратурата, ролята и функциите на главния прокурор, структурното управление на съдебната власт и редица други изменения, свързани с кадровата и дисциплинарната политика в съдебната власт, електронното управление и др. В проекта на нов ЗСВ е описана подробно работата на двата нови съвета – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, както и процедурата за избор на членовете им; избраните магистрати ще продължат да бъдат такива и няма да се откъсват от системата, както беше досега. Значителни промени има в начина на провеждане на конкурси за заемане на магистратска длъжност, в атестирането и в обжалването на решенията на ВСС за кадровата и дисциплинарната дейност жалбите вече ще се гледат от смесени състави от ВКС и ВАС.
Подобрява се рамката за командироване на магистрати, с което се злоупотребява от години. В момента има случаи, в които магистрати се пенсионират командировани, след като се изкарали 15-16 години в по-горна инстанция без конкурс, например. Ограничени са правомощията на главния прокурор и на министъра на правосъдието. Всички промени са важни и са търсени от хората, работещи в системата от години. За мен лично липсва осмисляне и на други важни проблеми като например реформа на съдебната карта и възнагражденията в системата.
Какво ще се случи ако промените не минат?
– Това ще означава спиране или отлагане на реформата. От значение е и какви точно промени ще минат, защото знаем, че при законодателството дяволът е в детайлите. Съществува и риск промените в Конституцията да останат изпразнени от съдържание и да започне тълкуване от ВСС какво да прави – ние вече видяхме в началото на тази година как ВСС почти отказа да работи, тъй като твърдяха, че им е неясно кой го представлява и оттам да подписва плащания на заплати, договори, проекти, обществени поръчки. Забавянето на приемането на ЗСВ ще доведе до забавяне на процедурите за избор на ВСС , ВПС, главен прокурор, а в края на годината изтича мандатът на председателя на Върховния административен съд. Тоест този състав на ВСС, който доказано се провали с кадровата си политика по върховете на съдебната власт, може да избере наследника на Георги Чолаков.
Назначенията в регулаторите, както антикорупционата комисия, отново остават за след изборите. Това какъв сигнал е?
– Разбира се, това е много лош сигнал към обществото, но и показва ниско уважение към институционалния ред. Над 80 човека заемат позициите си извън мандат, някои карат втори и ще започнат трети без да им е дадено доверие и мандат, без оценка за свършеното досега, без реформи в сектора, в който оперират. Да припомним, че с Решение №12 от 27 септември 2022 г. на Конституционния съд по к.д. № 7/2022 г., което придоби общественост като решението за вечните мандати, конституционните съдии добавят, че „изпълнението на тези правомощия извън разумен период след края на мандата противоречи на Конституцията, особено когато Народното събрание не е предвидило нормативно основание за това. (…) Обратното разбиране води на практика до заличаване на мандатността като принцип на демократичното управление.“
След неуспешните преговори между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ представителите и на двете коалиции заявиха, че нямат противоречия за избора на органи от Народното събрание, да видим дали наистина мислят така.
Колко още може да продължи така да работи държавата?
– Теоретично погледнато държавата може да продължи да работи по този начин неограничено, но ефектът от това е силно негативен и той е за цялото общество. България ще се размине с по-тясно интегриране в Европейския съюз, а шансът за завършване на важни процеси в съдебна реформа ще стане нулев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *