Славка Славова: Предпочитам да гледам филми, а да играя в театъра

Рекламирай в beZpartien.bg

Студената кинокамера нищо не говори, а само плаши. Затова предпочитам да гледам филми, а да играя в театъра. Думите на Славка Славова са по повод единственото й участие в киното – „Земя“ (1956) по едноименната повест на Елин Пелин, режисьор е Захари Жандов. 
Голямата българска актриса, чиято 100-годишнина отбелязваме днес, е в ролята на Станка Гърбушката. „По-ярко емоционално бих предала същия образ на сцената. Там аз съм сред партньорите си, пред мен е публиката, най-добрият показател доколко съм успяла правдиво да превъплътя образа“, коментира тя. И остава завинаги свързана със сцената на театъра.
Славка Славова е родена е на 23 март 1924 г. в Берлин, където се запознали нейните родители. Тя е двегодишна, когато семейството й се завръща във Варна.
МЕЖДУ МУЗИКАТА И ТЕАТЪРА
Варненският хотел „Хилтън“ наричали къщата им през 20-те години на 20-и век. Панчо и Любен Владигерови се чувствали там като у дома си. С тях бащата на бъдещата актриса – Димитър Славов, главен инженер на пристанищните строежи в Бургас, се сприятелил, когато следвал инженерство в Берлин. Той наследил страстта си към музиката  от своя баща, който бил строителен предприемач, както и музикант.
Баща й свирел на цигулка и е един от основателите на бургаския оркестър „Родни звуци“, а Славка Славова от малка учи пиано. Баща й Димитър, учителят й по пиано Найден Найденов, Панчо и Любен Владигерови основават „Варненско музикално лято“. Като естествено продължение Славка Славова започва да учи в Музикалната академия пеене при Люба Прокопова и пиано при Панчо Владигеров. Едновременно с това учи и класическа филология в университета, но се отказва и продължава само в Музикалната академия.
ПРИ АРТИСТИТЕ
„Бях при артистите. Ако знаеш колко е интересно!“, й казва нейната колежка в Академията Цонка Митева и я завежда в театралната школа, която посещава.
Запленена от театралното изкуство, Славка Славова подготвя баснята „Гъските“ от Крилов, стихотворението „Потомката“ на Елисавета Багряна и монолога на Жулиета и кандидатства в школата, където я приемат. Нейни преподаватели там в продължение на две години са  Николай Лилиев, Д. Б . Митов, Любомир Андрейчин, Николай О. Масалитинов и Владимир Трендафилов, а художествен ръководител е Кръстьо Мирски.
ТЕАТЪРЪТ Е ИЗБОРЪТ, НАРОДНИЯТ ТЕАТЪР
На годишната продукция в музикалната академия абсолвентката Славка Славова изпълнява арията на Джилда от „Риголето“. „Застани пред огледалото и пей така, че да нямаш бръчки по лицето си!“, учи я една от преподавателките в музикалната академия. Гласът й е сопран. Въпреки, че завършва с отличие и преподавателите й предричат голяма оперна кариера, Славка Славова избира театъра за своя  професионален път.
След като завършва театралната школа в класовете на Кръстьо Мирски и Боян Дановски, Славка Славова започва работа в Народния театър „Иван Вазов“. Дебютът й там е през 1948 г. в ролята на Агнес от постановката „Училище за жени“ на Молиер на режисьора Николай Масалитинов. Неин партньор е Константин Кисимов, който играе влюбения в нея старец. На 27 декември 1950 г. е премиерата на пиесата „Стари другари“, постановка на Гриша Островски, в която Славка Славова изпълнява втората си роля – на момичето Сима, а нейни партньори са Таня Масалитинова, Асен Миланов, Кирил Янев и Апостол Карамитев.
РАЗДЯЛА И ЗАВРЪЩАНЕ
Въпреки огромния успех и Димитровската награда, която получава за своето изпълнение, Славка Славова е уволнена от Народния театър „Иван Вазов“. Няколко години тя работи в Младежкия театър, където играе заедно с Желчо Мандаджиев, Стефан Караламбов, Цонка Митева и Пенка Дамянова.
През 1955 г. Славка Славова отново е назначена в Народния театър „Иван Вазов“  след като баща й е освободен, затворен без съд и присъда няколко години по-рано. 
ЕДИНСТВЕНАТА ЛЕНТА
Единственият филм, в който е участвала Славка Славова, е „Земя“ през 1956 г.  по едноименната повест на Елин Пелин. С филма на режисьора Захари Жандов се открива Фестивалът на българския филм през 1957 г. Снимките са в селата Гайтанево и Негушево, близо до с. Байлово – родното място на писателя.
„Земя“ е първият български игрален филм, който има премиера в Софийската опера и първият, показан на кинофестивала в Кан, и то в конкурсната програма на фестивала. Славка Славова изпълнява ролята на Станка Гърбушката.
„Какво да ви кажа повече… Не съм доволна от това, което направих. По-ярко емоционално бих предала същия образ на сцената. Там аз съм сред партньорите си, пред мен е публиката, най-добрият показател доколко съм успяла правдиво да превъплътя образа. Студената кинокамера нищо не говори, а само плаши. Затова предпочитам да гледам филми, а да играя в театъра“, споделя през 1957 г. в беседа за вестниците, публикувана в бюлетина „Пресбюро“ на БТА на 6 февруари 1957 г.
РЕЖИСЬОРИТЕ, РОЛИТЕ, ТЕАТРАЛНОТО НАСЛЕДСТВО 
Любими нейни театрални режисьори, с които е работила през годините, са Младен Киселов и Крикор Азарян.
Незабравими остават изпълненията й в ролите на Евгения от „Щастие“, Алешка в „Зрелостно свидетелство“, Марат в „Майка на своите деца“, Исмена в „Антигона“, Мила в „В полите на Витоша“, Соня в „Вуйчо Ваньо“, Катрин в „Майка Кураж“, Прозерпина Гарнет в „Кендида“, Гитъл Моска в „Двама на люлката“, Саша в “Живият труп“, Маша в „Чайка“, Елисавета в „Мария Стюарт“, Антония в „Егор Буличов и другите“, Юлия в „Обикновена история“, Татяна в „Еснафи“, Ана в „Бягството“.
В продължение на 13 години, от 1956 до 1969 г., Славка  Славова играе ролята на Мила в постановката „В полите на Витоша“. С времето нейното изпълнение се превръща в критерий за мащаба, с който актрисата портретира своите героини – различни имена, различни съдби, различни лица, различни възрасти и всяка със своето кредо.
Играла е в постановки в театър „Сълза и смях“, а в „Театър 199″, заедно с Таня Масалитинова, в продължение на десет години, играят постановката „Театър, моя любов“ при пълен салон и билети на „Търси се“. Пиесата е написана специално за двете актриси от Валери Петров, след като те му разказват истински истории и случки от театъра и живота.
ЛЮБОВТА КЪМ ЛИТЕРАТУРАТА 
Любовта й към литературата насочва Славка Славова и към рецитаторското изкуство. Започва да рецитира по радиото текстове по творби на български и чужди автори.
През 1957 г. 17 пъти представя своя самостоятелен рецитал по творби на Максим Горки. В репертоара си от свои рецитали тя включва още и произведения от Достоевски, Паустовски, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Валери Петров.
„Само от мен зависи от кое художествено произведение да направя рецитал. А работата при създаване на композицията, при анализиране на откъсите, дори при изучаването на текста и особено при изпълнението, доставя голямо удоволствие“, споделя актрисата.
ГЛАСЪТ
Най-непромененото е гласът й. Години наред деца и възрастни очакват от предаванията по радиото минутите на Бойко-Песнопойко и Ружка-Дружка.
„Рециталът ми дава възможност да се заема с това, което ме вълнува най-силно, към което имам вкус. Рециталът за мен е първостепенно актьорско занимание. При него се работи непосредствено с живото слово, което е най-важният компонент в нашето изкуство“, казва Славка Славова.
Актрисата умира на 5 април 2002 г., на 78-годишна  възраст, получавайки инфаркт след представление в „Театър 199“. През септември 2002 г. ръководството на театъра учредява конкурс на името на Славка Славова – за написване на камерна пиеса на съвременна тематика. През 2022 г. конкурсът отбелязва своята 20-годишнина, като има седем реализирани издания и осем отличени пиеси.
/ДД
/МГ/отдел „Справочна“
Използвани източници:(в. „Вечерни новини“, 17.5.1955 г.)(БТА, Пресбюро, 6.2.1957 г.)(в. „Отечествен фронт“, 10.5.1957 г.)(в. „Антени“, 14.9.1977 г.)(в. „Народна култура“, бр. 22, 1.6.1979 г.)(сп. „Театър“, бр. 3/1979 г. и бр. 2/1984 г.)(сп. „Отечество“, бр. 11, 11.06.1988 г.)(в. „Демокрация“, 21.3.1994 г.)(в. „Труд“, 13.1.1998 г.)(БТА, ВИНФ,16.2.1995; 20.4.1995; 24.5.1995; 6.4.2002)(Енциклопедия „България, т.6)
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *