Софийската опера поставя „Рилският пустинник“ на площад „Св. Александър Невски“

Софийската опера поставя „Рилският пустинник“ на площад „Св. Александър Невски“ – в три поредни вечери, на 26, 27 и 28 юли, съобщиха на БТА от операта.
Музикалната поема на отец Кирил Попов се посвещава на 100-годишнината от освещаването на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Има един светец, който в най-голяма степен олицетворява представата за святост у православния българин – Рилският чудотворец, свети Йоан Рилски. Той е образецът, иконата за всеки вярващ наш сънародник, коментират от операта.
В постановъчния екип са диригент – Старозагорският митрополит Киприан и Игор Богданов, режисьор – Пламен Карталов.
Съдържанието на поетичните текстове е на известен наш интелектуалец от миналото. През 1937 г. българският общественик, писател, поет и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937) създава и издава последната си поетична творба „Рилският пустинник“, според житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
ПОЕТ, ПИСАТЕЛ, ПУБЛИЦИСТ, ЕТНОГРАФ
Александър Александров Павлов е рожденото има на автора, известен с псевдонимите Тихомир Павлов и Тихомир Тошков е популярен навремето писател, поет, публицист, етнограф от началото на XX век. Завършва право в юридическия факултет на Софийския университет. Дебютира през 1898 г., едва 18-годишен, с поемата „Сирачето“. Публикува и други поеми, разкази и романи за съвременния живот. Отличителното за творчеството му са книгите със сюжет из българската история или историческа публицистика. Драматичната му поема „Страхил войвода – покровител на угнетените“ е послужила за либрето на едноименната опера на Петко Наумов. 
Предговорът към книгата му „Българите в Моравско и Тимошко“ е от Стефан Младенов, който изтъква значението на този труд за запазване на българщината в Моравско и Тимошко. Книгата, както и по-голяма част от останалото му творчество, представлява изследване на историческото минало на Поморавието и Тимошко, подкрепено с анализ на езика, фолклора и бита на населението. 
От посвещенията в книгите на Тихомир Павлов става ясно, че са го свързвали близки приятелства с известни наши поети, а илюстрациите в произведенията му са дело на известни наши художници. 
Присъединява се към ВМОРО и за кратко ръководи чета в Одринска Тракия. След това се премества в Битоля, където ръководи социалистическа група, близка до Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Скоро след това обаче в следите му влиза властта, арестуван е и е екстерниран обратно в България. 
Тихомир Павлов е бил в редакционния колектив на списание „Людокос“, заедно с интелектуалците Райко Алексиев и Йордан Сливополски. Негови приятели са Димитър Подвързачов, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев. Подкрепя Райко Алексиев при издаването на неговия седмичен вестник „Щурец (1832-1944). Друг негов известен съмишленик е Йордан Сливополски (1884-1968), писател и издател, който завършва финансови науки в Ню Йорк. Работи и в българската легация във Вашингтон.
Земният път на Тихомир Павлов свършва на 57 години в София.
НОВ ЖИВОТ ЗА ПОЕМАТА
През 2022 г. нашият съвременен свещенослужител, композитор, диригент и педагог отец Кирил Попов намира поемата на Тихомир Павлов в своя личен архив и получава музикално вдъхновение. 
Д-р Кирил Попов е роден на 5 декември 1955 г. Завършва през 1975 г. Софийската духовна семинария, а през 1981 г. и Духовната академия. През 1982 г., по решение на Светия синод на БПЦ, е изпратен като аспирант в Московската духовна академия, където специализира хорово дирижиране, индивидуално учи хармония и композиция при изтъкнатия руски композитор, музиковед и педагог Владимир Мартинов и защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема „Развитие на осмогласието в Руската и Българската православни църкви“.
В края на 1984 г. завършва диригентския клас при Московската духовна академия с голям концерт на смесения хор при класа и присъдено отличие „Златен камертон“. След завръщането си в България преподава източно църковно пеене (1985-1989) и хорово пеене (1991-2000) в Софийската духовна семинария, дирижира хора при катедралния храм „Св. Неделя“ – София (помощник-диригент 1985-1990 г. и  диригент 1991-2000 г.), а през 1989-1990 г. работи като научен сътрудник в църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия.
През 1987-1988 г. преминава следдипломна квалификация по хорово дирижиране в Българската държавна консерватория (сега Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София) в диригентския клас на проф. Васил Арнаудов. Това негово обучение завършва с едночасов изпит-концерт на 11 ноември 1988 г. в голямата зала на консерваторията с изпълнение на църковни песнопения от смесения хор при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. От 17 март 1986 г. е диригент на Софийския свещенически хор. През лятото на 2000 г. приема духовен сан. От 1 ноември 2013 г. е енорийски свещеник в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя” в София.
Като диригент има издадени записи на грамофонни плочи и общо осем компактдиска със Софийския свещенически хор (1992, 1999, 2010, 2012), мъжкия хор при катедралния храм „Св. Неделя“ (1999, 2002), мъжкия хор „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ (1994) и мъжкия хор „Св. равноапостолни Кирил и Методий“ (1997). Композира и прави обработки на повече от 100 църковни песнопения и светски песни.  Концертира у нас и в чужбина с различни хорови състави. Занимава се и с музиковедска и редакторска дейност. Има множество участия като музикален продуцент, музикален оформител и изпълнител в записи за CD и DVD на църковна тематика. През 2012 г. излиза първата част на сборник с негови композиции „Православни хорови творби”, а през 2020 г. – част втора. Лауреат е на наши и чужди конкурси за композитори. В края на 2012 г. е приет за член на Съюза на българските композитори.
Носител е на ордена на Руската православна църква „Преподобни Сергий Радонежски” (трета степен, 2014) и ордена на Българската православна църква „Свети Климент Охридски“  (първа степен, 2016).
/ДД

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари