Спектакълът „О, щастливи дни“ е за човека, който носи тежката благословия на живота като чудо, казва режисьорката Маргарита Младенова

Спектакълът „О, щастливи дни“ на Театрална работилница „Сфумато“ ще бъде представен днес с две представления на Международния театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“. Той е част от програма „Бекет“ на театъра и е носител на награди „Икар“ и „Аскеер“ и от фестивала на малките театрални форми във Враца за водеща женска роля на Светлана Янчева и за сценография на Никола Тороманов. Режисьорката Маргарита Младенова също има приз от Враца през м.г. Композитор е Христо Намлиев. В ролята на Уили е Рашко Младенов.
Според Младенова двамата „щастливци“ Уини и Уили заемат особено място сред галерията Бекетови клоуни. Подобно вселенската душа от Чеховата „Чайка“, Уини не знае коя е и какво я чака, но е побрала целия живот и носи тежката му благословия като чудо, пред което е отговорна, без ропот, с надежда в скрития смисъл на това да си жив.
Силен импулс да започне работа по „О, щастливи дни“ за нея е била аналогията с това, което се случва с човека в нашето време. Младенова смята, че авторът като че ли предвижда парадоксалното битие, но въпреки че светът много отнема и почти нищо не дава на човека, той показва силен витален импулс да очаква, да се надява и да издържа, съзнавайки какво му е отнето.
Режисьорката твърди, че не би направила пиесата с друга актриса, тъй като ролята на Уини е „женският Хамлет“ в театъра. В нея има 30 страници непрекъснат монолог в поток, което е инфарктна задача за всеки актьор, казва Младенова и уточнява, че със Светлана Янчева са опитали да изградят една асоциативна мрежа с опорни точки, които да движат актрисата през текста и смята, че са открили математиката в привидния словесен хаос на говорене.
За Светлана Янчева Уини е предизвикателство не само в словесен, но и чисто в умствен и психологически мащаб, защото през такъв текст не можеш да минеш формално, тъй като е граничен, писан в контекста на смъртта. Освен това според нея той е сложен за възпроизвеждане, защото мисълта на Бекет, включително и на героинята, непрекъснато скача, има много нелогични връзки и трябва да се намери руслото в този поток на мисълта. 
Актрисата признава, че се е отказвала да работи върху пиесата преди години, защото й се е струвало „животоопасно и сложно“ и не се е чувствала готова. Сега, без да се смята за по-подготвена, решава, че трябва да подходи с по-голяма доза безотговорност и без страх просто да върви заедно с мисълта на автора и да изпитва удоволствие, независимо от тежестта на текста и проблемите, които засяга. 
Ограниченията, наложени от сценографското решение героинята й да бъде почти неподвижна, според Янчева дори й помагат. Тя смята, че когато тялото ти е неспособно да ти помогне, започваш да мислиш за други изразни средства, да работиш повече с мисълта и с логиката. 
През годините в Театрална работилница „Сфумато” се развиват тематични програми, които изследват света на значими за европейската култура автори. Младенова е създала над 150 постановки за драматичен театър, телевизия и опера в София и в страната, с редовни участия на международни фестивали и сцени. Заедно с Иван Добчев са провели над 40 ателиета с български и чуждестранни актьори върху Чехов, Лорка, Пушкин, Бекет, Достоевски, Радичков.
Представленията на „О, щастливи дни“ са на сцената на Варненския дарамтичен театър.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари