Темата за Антарктида е представена съвсем кратко в учебните програми, каза учителят по география Веселин Керемедчиев

В учебните програми темата за Антарктида е представена съвсем накратко, в една методична единица в шести клас, и с това се изчерпва основното представяне на континента. Това каза преподавателят по география в Профилираната природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в Разград Веселин Керемедчиев. Той бе гост в пресклуба на БТА в Разград по повод официалното представяне на новия брой на списание ЛИК на тема „Българската наука на Антарктида“. Събитието се състоя чрез видеоконферентна връзка във всички пресклубове на БТА в страната и чужбина.
Керемедчиев заяви, че в профилираната подготовка и в по-нататъшното обучение Антарктида присъства само като екстремен пример за температури, климатични аномалии, разнообразен животински свят, релеф, глациология, различни по вид изследвания – хидроложки, геоложки, полезни изкопаеми и др.
По думите на учителя по география темата за Антарктида в различните класове и възрасти предизвиква различни емоции и вълнения. „В шести клас например е разказана като декор на приказката за Ледената кралица, а при по-големите вече настъпват по-застъпените интереси в научните области, които те са си избрали като реализация“, посочи Керемедчиев. Той отбеляза, че миналата година негов ученик е участвал и се е представил отлично в националния конкурс „Пространство и време“, организиран от Историческия факултет на Великотърновския университет на тема „Българите в Антарктида“. Керемедчиев заяви още, че учениците му с интерес са следили и пътуването на българския научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ до остров Ливингстън, като отбелязвали с флагче всяка една дестинация.
Преподавателят бе категоричен, че българските научни експедиции на Ледения континент са национална кауза. „България се нареди достойно до всички останали държави, които имат свои представителства и своя представителност на континента Антарктида“, заяви Керемедчиев.
Той отбеляза, че е прекрасно това, което правят нашите съвременни полярници, но акцентира и на първия българин, стъпил на Антарктида. „Ние, учителите, обикновено винаги търсим първия или този, който също си заслужава да бъде споменат. В исторически план искам да поставя акцента върху един български учен, който през 1967 г. за първи път стъпва на континента Антарктида и развява българския флаг. Този човек се казва Цончо Чапанов и е български учен, метеоролог, включен като участник в международна антарктическа експедиция с участието на американски, съветски, китайски, унгарски и други учени“, посочи Керемедчиев. Той добави, че след завръщането си Цончо Чапанов си пожелава България да има своя база, над която да се вее флагът на страната и тази негова мечта се реализира. На Антарктическия полуостров един от върховете носи неговото име, добави Веселин Керемедчиев.
Той сподели, че като дете географската му мечта е била да посети Кавказ. „Успях да сбъдна тази своя мечта, сега мечтая да посетя Гренландия. Без малко да се сбъдне, но обстоятелства ми попречиха“, допълни учителят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари