В България има потенциал за развитието на зелени работни места, но трябва подкрепа от институциите, смятат експерти

В България има потенциал за развитие на зелените работни места, но е необходима по-голяма подкрепа от местната и централната власт. Необходимо е да се обсъдят възможностите за финансиране на зелени работни места в граничните на страната региони и да се популяризират добрите практики. Това бяха част от изводите по време на форум, посветен на темата, организиран от Българска фондация „Биоразнообразие“ (БФБ). Експерти на организацията са направили няколкомесечни проучвания, проведени в началото на тази година в Странджа, Беласица и Западна Стара планина – райони, които са част от Европейския зелен пояс.
Европейският зелен пояс (ЕЗП) е паневропейска инициатива за опазване на природата, която обхваща над 12 500 км в 24 държави, каза Петко Цветков от БФБ. ЕЗП е разделен на четири региона – Феноскандинавски, Балтийски, Централноевропейски и Балкански, поясни той. Подпомагане на опазването на природата чрез защита на дивата природа и местообитания, обединяване на усилията на участниците за популяризиране на инициативата, като модел за местните общности са сред основните цели на ЕЗП.
Зелени работни места играят важна роля в предотвратяването на влошаването на околната среда и изменението на климата, заяви Цветков. Те са възможност и за развитието на социалните аспекти на пазара на труда и допринасят за осигуряване на достоен труд, изтъкна той. Работа в областта на опазването на природата, горското стопанство и земеделие са пример за преки зелени работни места. Те допринасят пряко за опазването и/или възстановяването на територията на ЕЗП, уточни експертът. Непреките зелени работни места не оказват вредно въздействие на природата, като например екотуризъм или продажба на местни продукти. Петко Цветков напомни, че най-развитата екологична мрежа в Европа е „Натура 2000“ и добави, че през 2016 г. разходите за природозащитните мерки са подкрепили пряко и непряко около 52 000 работни места.
Разговаряхме с местни хора в трите посетени региона, за да видим какви са техните очаквания за зелените работни места, срещнахме се с хора от малки ферми, с пчелини или от туристически обекти, разказа Елеонора Йосифова от БФБ. 
Фестивалът на кестена, балонената фиеста в Белоградчик, велопоходи бяха сред изброените добри практики, които популяризират красивите места и нуждата от опазването на природата и осигуряват заетост. 
Липса на добра инфраструктура, намаляване на площите за земеделие заради недостатъчен капацитет за поддържане и развитие, липса на комуникация между общината и местния туристически бизнес са част от предизвикателствата, които експертите очертават в проучването си. „Като цяло в периферните райони на България има остър недостиг на работна ръка“, отчитат те в своите заключения. Посочва се, че административният, експертен и финансов капацитет на природните паркове е нисък. „В България има добри практики за създаване на зелени работни места по протежение на Зеления пояс, но повечето от тях са с ограничен мащаб и това ги прави уязвими“, коментират още експертите. Създаването на зелени работни места чрез работа в по-тясно трансгранично сътрудничество е една от препоръките на природозащитниците. Провеждането на фестивали, изложби, семинари се нуждае от по-голяма публична и частна подкрепа, считат те.
От фондация „Биоразнообразие“ ще изпратят своите констатации и препоръки до институциите.
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари