В Кюстендил ще бъде отбелязана 125-та годишнина от рождението на „праведника на света“ Петър Михалев

Възпоменателна вечер, посветена на годишнината на Петър Михалев, организират Общината и Регионалния исторически музей в Кюстендил, съобщиха за БТА от музея. Събитието ще се състои на 8 май в залата на Килийното училище в Кюстендил.
Днес, 4-ти май, се навършват 125 години от рождението на Петър Георгиев Михалев. Той е роден в Кюстендил, където завършва основното и средното си образование. През Първата световна война Михалев служи в армията, след това записва специалност „Право“ в Софийския университет, която завършва през 1921 г. Това разказа пред БТА доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) и автор на експозицията в къщата-музей „Димитър Пешев“ в Кюстендил.
В Кюстендил Михалев се връща като съдебен кандидат, а след това е мирови съдия в Трекляно, Ботевград и Кюстендил, където остава до 1929 г. През следващата година се установява в София. Там се събира със съпругата си Парка Михалева и се отдава на търговия, за период от около три години. Вероятно не му е потръгнало с бизнеса, защото се завръща към юридическия занаят и през 1933 г. започва да упражнява адвокатската професия, разказа доц. д-р Джонев.
През 1934 г., след Деветнадесетомайския преврат, Михалев е назначен за околийски управител на Кюстендил. Изпълнява длъжността до края на  1934 г. Оттегля се сам, след подадена оставка и се връща към адвокатската си професия, като се установява в София. През  януари 1940 г. е избран за депутат от Третата кюстендилска избирателна колегия, в 25-то Обикновено Народно събрание.
Михалев е член на комисиите по правосъдие и по прошенията, участва в редица дискусии, сред които тази по Закона за съдилищата в страната. Тук влиза в словесна битка, заедно с Димитър Пешев и Божко Ковачевски, като народни представители от Кюстендил, с народните представители от Дупница – Димитър Икономов и Сотир Янев, за това дали се открие Окръжен съд в Дупница, или не. „Тази дискусия е част от кюстендилско-дупнишкия обществен спор, който има корени още от началото на Третото българско царство, до днес. Тогава в Дупница е открит Окръжен съд“, разказа доц. д-р Джонев.
Историкът посочи, че Петър Михалев участва в дебатите по въпроса за железопътното развитие, особено на новите земи след април 1941 г. Най-знаковата част в парламентарната му дейност обаче е участието му в акцията по спасяването на българските евреи, в началото на март 1943 г. „Тогава започват мерките в довоенните предели и новите земи за „вдигането“ на 20 000 евреи . На 8 март 1943 г. Петър Михалев е в Кюстендил. В ранния следобед той бил уведомен от свои приятели – евреи, сред които Буко Лазаров, Мардохай Конфорт- председател на местната Консистория на еврейската община, че предстои депортация на евреите от Кюстендил. Според тогавашните известия – „неизвестно накъде“, разказва Ангел Джонев.
Петър Михалев остава разочарован, че като депутат не е бил информиран своевременно за предприетите от изпълнителната власт мерки. Отива в Околийското управление – най-висшата административна единица по това време в града, където се среща с околийския управител Любен Милтенов. „От него научава, че цялата еврейска общност ще бъде вдигната след два дни. В този момент, докато двамата водели дискусията, в кабинета влязъл представителя на Комисарството по еврейските въпроси, човекът,  натоварен със задачата за депортацията на кюстендилската еврейска общност Борислав Тасев. Провежда се своеобразна очна ставка. Михалев научава още подробности по организацията на „вдигането“. След като Тасев излиза, Михалев нарежда на Любен Милтенов да не предприема никакви действия, преди той да му се обади от София, за където своевренно заминава“.
Доц. д-р Джонев разказа, че Михалев заминал за столицата с вечерния влак, пътувайки заедно с делегацията за спасяването на българските евреи – Асен Суйчмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов.  „Държавата наблюдавала процесите и е наясно с тенденциите, които се  развиват. В един от докладите за събитията в Кюстендил, изрично е посочено придвижването на Михалев, заедно с останалите членове на делегацията за София, които на другия ден се срещат с Димитър Пешев в кабинета му в столицата“, разказа още историкът. Резултатите от тази среща са известни – петимата планират да поставят въпроса пред премиера Богдан Филов, но той отказва срещата преди поредното заседание на НС. „Тогава усилията се насочват към вътрешния министър Петър Габровски“, разказа доц. д-р Джонев. Към 15:30 часа на 9 март 1943 г. Габровски приема една група народни представители, в която освен Пешев и Михалев  са д-р Божко Ковачевски (тримата кюстендилски народни представители), Сотир Янев и Димитър Икономов – депутати от Дупница, Иван Петров – тетевенски народен представител и Цвятко Петков – народен представител от София. Те поставят пред Габровски въпроса за спиране на всичките действия по депортацията на евреите. „Михалев е едно от главните действащи лица като свидетел на събитията в Кюстендил. От спомените, които е оставил и от показанията пред Народния съд става ясно, че Михалев е главната причина Габровски да напусне залата, в която се провежда срещата. Той отива в съседно помещение и провежда  телефонен разговор. Не е известно с кого е разговарял вътрешният министър, но скоро идва решението му да отмени заповедта за депортацията на еврейската общност от довоенните предели на Царството. Възможно е да е разговарял с представител на двореца или самия монарх Борис III, това не е известно. Привечер в Кюстендил идва нареждането да се спрат всички действия по отношение на евреите“, разказа доц. д-р Джонев. „Информиран е околийският управител Любен Милтенов, който нарежда на подчинените си да спрат всички мерки и отменя полицейския час. Представителят на комисарството по еврейските въпроси Борислав Тасев разбира едва на следващия ден сутринта, че мерките, които той провежда са отменени и то от председателя на местната еврейска община Мардохай Конфорт“, отбеляза Джонев. Тасев е изненадан от събитията, заобиколен от по-високите фактори във властта и скоро му е наредено да напусне града.
Известно е, че гражданство в Кюстендил не приема еднозначно действията на кюстендилската делегация. Има хора, които ги одобряват, но и такива, стоящи на обратната позиция. „Приложени са били различни методи на отмъщение и натиск срещу участниците в делегацията. Чупени са прозорци, драскано е по фасадите на къщите им. В спомените си Михалев споменава, че къщата му е била със счупени прозорци, както и че са му отправяни заплахи“, разказа още историкът Ангел Джонев. Тези действия не спират Михалев, защото след като Пешев подготвя известното си писмо и получава подкрепата на още 42 свои колеги – народни представители, сред тях е и Петър Михалев. Той е и сред поддръжниците на Пешев, когато се провежда заседанието за бламирането му от поста на подпредседател на НС.
След преврата от 9 септември 1944 г. Михалев е подложен на редица репресии от новия режим, съден е от т. нар. Народен съд и е осъден на доживотен строг тъмничен живот. През 1949 година той е амнистиран и освободен. Въдворен е да живее в Кюстендил, напуска София със съпругата си, която е била интернирана между 1945-1949 г. в Добруджа. След 1953 година му е разрешено да се върне в София, като няма право да упражнява адвокатската си професия. Работи в  трудово-производителна кооперация. През 1957 г. отново е въдворен в Кюстендил, до 1963 г. Тогава отново му е разрешено да се върне в София. През целия период след излизането от затвора е следен от Държавна сигурност, като му е заведено дело за наблюдение под псевдонима „Дурак“. Михалев оставя свои спомени в резултат, на което са реконструирани редица моменти от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи, разказа историкът Джонев. Въпреки неговия принос, както и този на  Пешев и цялата делегация, участниците в събитията тогава са  пренебрегнати от властта и са поставени в категорията на „бившите хора“. Налага им се да преживяват, както могат. 
В Израел постепенно се създават условия за признаването на делото им. В началото на 70-те години на ХХ в. Михалев получават малка ежемесечна финансова помощ. През януари 1973 г. приживе Д. Пешев, Ас. Суйчмезов и П. Михалев са признати от Мемориала „Яд Вашем“ за „праведници на света“. Михалев умира през 1985 г. През 1997 г., заедно с останалите членове на делегацията е награден посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен – най-висшето държавно отличие в България. Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“. У нас признанието за Петър Михалев, както и неговите съратници идва, макар и посмъртно.
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари