В поповското село Садина ще отбележат 500 години от съществуването на населеното място под това име

В поповското село Садина ще отбележат 500 години от съществуването на населеното място под това име. Програмата е насрочена за 16 юни, каза пред репортер на БТА кметът Хриска Тодорова.
През тази година се навършват пет века и половина от заселването на Садина с българи от старинния Въбел, 545 години от първото писмено сведение за селото и 500 години от съществуването му под името Садина, уточни Стоян Цонев – краевед, местен изследовател на миналото на региона, с множество публикации и издадени книги. 
Според изследователя през 1479 г. е засвидетелствано първото писмено съобщение за садинските предшественици Въбел и Раклум, наречени около 1524 г. Садина.
Най-отдавнашният, запазен до наши дни османски тимарски регистър информира за преместването на село Въбел от Червенска област на ново място Раклум (придобило впоследствие името Садина):
„Село Въбел [жителите му] живеят в село на име Раклум: домакинства – 29, вдовици – 1, приход – 2520, първоначално – 1920, увеличение – 600, испенч – 731, останалите [данъци] – 1789 [акчета]“, цитира документа той. 
Промяната около 1460 г. в местоживеенето на обитателите на старобългарския Въбел поставя началото на продължаващ до наши дни многовековен непрекъснат период, през който по-сетнешните им поколения населяват Садина, единственото селище в бившата околия, което от 15-и век досега никога не е оставало без българи и чиито съвременни жители могат да се похвалят с установено и документално проследено през вековете шестстотингодишно родословие, нещо изключително рядко из нашите земи, твърди той. Краеведът проследява чрез документи и запазени описи именуването на населеното място и броя на жителите му през годините.  
Според тях през 1750 г. българско население има само в Садина, Опака, Кардам и Конак (цялото население на околията е описано поименно в регистър), а в Садина живеят почти половината от християните на бъдещата околия.
Оттогава тя е най-голямото селище след града в каза Хезарград (засвидетелствано от поредица от десетина подробни поименни нюфус и джизие дефтери от 19-ти век) и Разградско окръжие до закриването му в 1901 г. (отразено в преброяванията на Княжеството).
От 30.05.1860 г. е средище на новосъздадената каза Кара Лом, обхващаща 67 селища на територията от Бели Лом до Янтра, през 1878-1881 г. е център на Садинска избирателна околия, най-многолюдната в окръжието, а от 1903 до 1934 г. – на Садинска  околия с 25 села – от Паламарца и Опака, през Зараево и Кардам, до Ломци, Кръшно, Дралфа и Глогинка.
Годишнината ще бъде чествана с разнообразна програма. Организаторите са кметството в селото, Народно читалище „Съединение -1889“, със съдействието на община Попово. 
Празничният 16 юни ще започне с водосвет за благословия, отслужен от ставрофорен свещеноиконом Валентин Лазаров. Следва тържествена фолклорна програма. Голямата изненада за местните хора и за гостите на населеното място ще бъде изложеното в Етнографския капански комплекс копие на Панагюрското златно съкровище. Експонатът идва в Садина благодарение на Историческия музей в Попово.
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари