Велико Търново има голям принос за успешната реализация на Съединението между Княжество България и Източна Румелия, каза за БТА директорът на Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ доц. д-р Калина Иванова. Тя участва в научен форум, посветен на събитието, провел се в Музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново в навечерието на 6 септември. Част от него беше и откриването на изложбата, озаглавена „Съединението – събития и личности“, показваща оригинални документи и снимки от фондовете на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново.
Библиотечната статистика показва, че темата за Съединението вълнува читателите, независимо от разстоянието на времето, посочи за БТА доц. Иванова. „Днес интересът на младото поколение е още по-силен, защото сега има много повече изследвания, които могат да се открият в библиотеките“, добави тя. Направената справка показва, че Регионална библиотека „П. Р. Славейков“, със своята 135-годишна история, е успяла да съхрани стотици книги, албуми, фотографии и периодични издания, част от които могат да се намерят и онлайн чрез дигиталната библиотека „Север+“.
Доц. Иванова припомни, че на 29 август 1878 г. в Хаджи Недялковата къща в Търново, където тогава се помещава читалище „Надежда-1869“ и е отседнал Любен Каравелов, е основан Губернски благотворителен комитет „Единство”. Тази първа по рода си организация в Княжество България е в отговор на несправедливите решения на Берлинския конгрес.
Днес на същото сакрално място се намира сградата на старата градска поща, а протоколите на комитета са намерили своя естествен прием във фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сред 38-те учредители на комитет „Единство“ са елитни представители на търновската предосвобожденска общественост и доскорошни революционери като Стефан Стамболов, Христо Иванов – Големия, Христо Караминков – Бунито, Никола Обретенов и Любен Каравелов. В това число влизат и бъдещи авторитени строители на новата българската държавност и войска – Данаил Николаев, Олимпи Панов, Георги и Никола Живкови, д-р Стат Антонов, Цани Гинчев, Димитър х. Павли Иванов и 21-годишния Константин Паница. Поради здравословното състояние на Любен Каравелов почетен председател на комитета става архимандрит Стефан.
„В първия протокол на организацията четем за управителния състав. За негов председател е избран д-р Стат Антонов, а за секретар – Стефан Стамболов“, разказа доц. Иванова. От предпазливост да не се подразнят Великите сили и Високата порта комитетът е наречен „благотворителен“, а в устава целта му е вписана „за улучшението на нещастното положение на останалите българи вън от пределите на Свободна България“.
По примера на търновския комитет започва изграждане на комитети „Единство“ в много градове и села на Северна България. Такива са сформирани в Ловеч, Горна Оряховица, Дряново, Трявна, Севлиево, Шумен, Габрово, Русе, Плевен. Пловдивските дейци също започват да наричат своя комитет „Единство“, който през януари 1879 г. се преименува в „Централен тракийски комитет“, разказа доц. Иванова. Една от задачите на тези „благотворителни“ организации е да се подпомагат и бежанците от Македония. Затова търновският комитет започва да събира волни помощи. Доказателство за тези дейностти е разписката за внесена сума от д-р Стефан х. Пенчев на българския благотворителен комитет „Единство“ от 25 ноември 1878 г., изготвена от секретаря на комитета Никола Икономов.
Важен акт за Съединението е датата 8 септември, когато в Търново княз Александър Батенберг прочита Прокламация към Българския народ, съставена от Стефан Стамболов, посочи доц. Калина Иванова. Чрез нея категорично се оповестява, че той приема Съединението на Княжество България с Източна Румелия и обявява Берлинския договор за недействителен по отношение на Южна България. Прокламацията се помества в Държавен вестник бр. 92 от 8 септември 1885 г. като манифест, с който Батенберг признава Съединението за факт и се именува Княз на Северна и Южна България. На 9 септември той издава Указ №1, назначавайки за княжески комисар на бившата Източна Румелия д-р Георги Странски и за негови помощници видните възрожденци Петко Р. Славейков и Йоаким Груев.
Паметна дата в националната ни история е и 11 септември 1885 г., на която под председателството на Стамболов се провежда извънредна сесия на IV-то Обикновено народно събрание. Тогава се узаконява извършеният на 6 септември 1885 г. крупен държавен акт и се набелязват мерки за защита на страната от евентуално нападение. Не са малко и заслугите на населението за утвърждаване на това велико дело. Търновци се включват в Сръбско-българската война от 1885 г. чрез сформиране на войсковите образования Ученически легион и три доброволчески чети, като е образуван и комитет за подпомагане на доброволците във войната. „Една година по-късно в брой на вестник „Свобода“ от 9 септември 1886 г. четем становището на Стефан Стамболов за отношението на Русия към Съединението, в което се споменава че това велико дело е всенародно и само българско без никаква външна помощ“, разказа доц. Иванова.
Днес символична плоча, поставена върху фасадата на Старата поща, напомня важния факт, че от Велико Търново реално започва подготовката за Съединението на Княжество България и Източна Румелия, както и обединението на всички българи в разпокъсаните ни земи. Върху парче от мрамор е посочено, че на същото място някога е била и къщата, в която е основан комитет „Единство“.
Сред обществеността на Велико Търново отдавна се обсъжда идеята за издигане паметник на Съединението в града, припомни доц. Иванова. Това е и предложението на почетния гражданин на Велико Търново от 2012 г. – скулпторът Панайот Димитров-Понката, който още преди четвърт век казва: “Паметник на Съединението му липсва на Велико Търново. Нищо, че актът не е извършен тук. Тук е родена голямата идея. Тук е бил ханът на Бяла Бона“.