Всякакво изкуство има право да съществува, смята Ярослава Бубнова

За художниците е важно да разберат, че всякакво изкуство има право да съществува. Сферата на изкуството е единствената, която отговаря само за индивида, който я създава. Научаването на тези взаимоотношения чрез уважение и взаимно доверие е много важно. Това сподели в интервю за БТА директорката на Националната галерия Ярослава Бубнова, която гостува във Варна като куратор на изложбата „Его-система / Еко система” на Института за съвременно изкуство (ИСИ) в София, която е част от програмата на Форума „Буна“. 
Изкуството е тази последна сфера, в която трябва да си готов на всичко и да го приемаш. Не може да се казва, че нещо не бива или не може да съществува. Това не е политика или селско стопанство, където има закономерности и от едно нещо се получава друго накрая. В сферата на изкуството, при създаването му и при разглеждането му, трябва винаги да бъдеш готов да се изненадваш в позитивна посока, смята Бубнова. Според нея по-рано Съюзът на художниците е имал своите авторитети, а днес няма кой да ни ги назначи и затова те се изграждат в постоянното групово предоговаряне на отношенията. 
Според Бубнова съвременното изкуство е просто изкуство и това, че използва различни средства, а не типичните, които сме свикнали да виждаме в музея, идва от самото съвремие. „Ние забравяме, че огромно количество произведения, които смятаме за класика, за времето си са били не само много напредничави, но и много нехаресвани. Даже любимите на всички днес импресионисти, за които има консенсус, не са били харесвани и хората тогава не са били възприемчиви към този начин на изобразяване. Но се свиква. 
Следва цялото интервю с Ярослава Бубнова за бъдещето на съвременните форми в изкуството, за съхранението им в музеи и галерии, както и за образованието в сферата. 
Смятате ли, че това, което сега виждаме в галериите, ще бъде някога класика?
– Абсолютно съм убедена. Една от най-любимите ми мисли беше мото, което обсъждахме преди почти десет години на срещата на ЮНЕСКО в Белград, и гласи, че съвременното изкуство е културното наследство на бъдещето. Може би ние имаме в момента не толкова любовни отношения с него, защото ни изглежда прекалено близко до нас и всекидневния ни живот. Но това ще се промени, във времето ще има друга перспектива и много от тези неща, в никакъв случай не всички, както става в историята на изкуството, но много от тях ще отлежат и ще бъдат свидетелите пред хората за това време, в което днес живеем. 
Ние малко закъсняваме естествено с приемането на нещата, които се обръщат много по-директно към хората като изкуство, покрай историческата специфика у нас, която датира от дълго време. Свикнали сме да има някакъв посредник, държавна комисия или друго, което потвърждава за нас, че това е важно и трябва да се гледа. Има обаче някакво приемане на новите форми от гледна точка на историческата дистанция. Така стана с пърформанса, който се появи в България през 90-те години на ХХ век и вече има прекрасни фестивали на концептуалния танц.  
Как се съхраняват новите форми на визуално изкуство като видео, обекти и инсталации в културни институти, какъвто и Вие ръководите?
– Нищо не е лесно за съхранение и именно като директор трябва да ви кажа, че едно от най-сложните е традиционното изкуство с големи формати, каквото бе разпространено през 80-те години у нас. Тогава са се поръчвали картини и текстилни произведения, като гоблени, за гигантски изложбени зали. Притежаваме такива по пет на шест метра и всички културни институции изпитват проблем да ги показват. При музейното колекциониране, дори и при частното, си има технология на опазването и описването, създаването на специални схеми, по които творбите се възстановяват. 
Изкуствените материали са по-ниско рискови за съхранение, макар че с много от тях, в това число и дигиталната фотография, която вече съществува от петдесет години, не се знае какво ще стане след двеста и петдесет години. Проблеми може да създаде и една класическа живопис, съчетана с темпера, която трудно се почиства и поддържа от реставраторите. 
Не може ли такива мащабни творби да се излагат в други пространства извън галериите? Има подобни примери в Европа в катедрали, дворци и т.н. 
– Всеки намира своя практика, но на нас много ни пречи този дефицит на разпознаване на това какво е изкуство на чисто административно ниво. Примерно гоблени, каквито има на най-известните наши автори, които всички толкова харесват, в администрацията никой не разбира, че много трудно могат да се покажат в музей като градската галерия. Преосмислянето и предоговарянето какви са пространствата за показване на изкуство също е сериозна тема днес. Свикваме, научаваме се и се шегуваме колко повече контакти ни трябват вкъщи в сравнение с това, което беше при нашите родители. И музеите трябва да се научат, че им трябват по-различни условия от тези, в които просто да закачиш нещо на стената. 
Имате ли наблюдения върху образованието в сферата на изкуството у нас? Има ли насърчаване на личностните търсения по западен модел, заедно с класическите академични методи, които познаваме? 
– Мисля, че и там ние малко изоставаме. Основното от гледна точка на теоретичното образование, на което трябва да се учат критици, куратори и историци, е да си държат очите отворени. Пример за това е как едва през последните години открихме колко много художнички е имало още от Ренесанса. Те винаги са били там и са били изложени по стените, просто никой никога не им е обръщал внимание. Оказва се, че нашата оптика и съзнание просто не ги зачита. 
Младите хора имат голям дефицит на знания, които не можеш да получиш в традиционното образование. Сред тях са как да общуваш с други художници, какво да видиш в изкуството, което ти не правиш или не ти е интересно. Ние обичаме да генерализираме и обобщаваме, а световното образование е различно и то е въпрос на избор на студента, който го получава. Ако той иска да се занимава с класическа скулптура от мрамор, трябва да си намери съответното учебно заведение, за да може да направи това, което иска. Най-важното, за което отговаря учебното заведение, е да знаеш какво искаш да направиш, а да умееш ще те научат естествено, винаги има хора за това.
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Коментари